След няколко опита и тринадесет години, без трофей във витрината си сините от София най-накрая се сдобиха с купа. Отборът от Подуяне спечели финалът за купата срещу ЦСКА с 1-0 и счупи дългогодишния карък. Така “синята приказка” на Мъри продължава… Поне докато не дойдат мачовете в Европа. А, и ще имат какво да показват в музеят си.

Това може би беше най-слабият финал за купата от много години насам. Слаба игра от двата отбора. От това, което показаха финалистите ясно се видя, че ако не се случи някаква фрапантна грешка и три дни да играят пак няма да падне гол, а ако по някоя случайност единият от двата отбора вкара ще вземе купата… Е армейците подариха положението на сините и те с огромна доза късмет си вкараха гола… Друг е въпроса, че това трябваше безапелационен гол, а не рикошети и такива ми ти работи, но това само доказва твърдението за слаб и неузнаваемо слаб отбор.

Сините победители в този мач освен желание не показаха абсолютно нищо футболно. Това разбира се не учудва никого, защото синият отбор е силно лимитиран… И като футболисти, и като качества. Играта на отборът на Мъри не изненада никого. Той игра според възможностите си, а те не са особенно големи…

Изненадата в неделния следобед беше отборът на ЦСКА. Армейците играха безобразно слабо. Далеч съм от идеята да критикувам играчите, защото те са същити, които миналата година взеха купата, направиха знаменития обрат срещу Виктория Пилзен, влязоха в групите на евротурнирите за втора поредна година и донесоха много хубави емоции на червените фенове. ЦСКА разполага с многократно по-добри футболисти от съперника си. Всички сме виждали този отбор какво може и ако червените бяха показали дори 15-20% от възможностите си щяха да победят без никакви усилия. Вместо това на терена беше излязал един обезсърчен, безидеен и тотално демотивиран отбор в червено. Армейците изиграха един лежерен финал и подариха купата на отбора от Подуяне… За това според има както обективни, така и субективни причини.

Обективните всички ги знаем и видяхме в неделя. Армейците бяха по-слабия отбор от двата отбора и заслужено загубиха. Още не съм чул някой от “обективните” да каже, че Мъри е изнесъл лекция на Пардю, но пък не е късно..

Другите причини за загубата на ЦСКА според мен са по-интересни. Реално армейците бяха загубили мача още преди да започне. Медийния комфорт на сините и огромното медийно напрежение при червените вкарано от чужди и свои неминуемо оказа влияние… Декларации и закани от “фенове”, скандали, появилите се изведнъж щения от бивши футболисти, държава и футболен съюз за има-няма 6 милиона лева, които едав ли не трябваше да се платят спешно и накуп… И разни такива “дребни” нещица.

И накрая стигаме до играта. В общи линии ЦСКА играе по един и същ начин от години насам. Единствената разлика е, че до този момент винаги имаше по един халф, който да измисли нещо, да даде последния пас или сам да вкара. Сега такъв човек няма. Една легенда незнайно защо освободи този човек, след като не му даде никакъв шанс. А за малкото време, в което игра въпросният халф показа интересни неща, уцели две греди и вкара на Рома. Сега се представя на доста добро ниво в новият си отбор… Да, за Чатакович става дума.

А за защитата… Същата легенда на ЦСКА махна Карол Метс, защото бил ненужен. Естонецът бързо си намери отбор и се утвърди като несменяем титуляр на Цюрих… Дали щеше да свърши работа на ЦСКА? Като към всичко това прибавим и некартотекирания босненец, който дойде от Украйна заради вече споменатите едни желания за едни пари… Може би защитата щеше да изглежда различно с някой от тях…

ЦСКА загуби финала за купата. Причини много. Всяка една от тях не е кой знае какво, но всички събрани заедно правят така, че армейците да загубят още преди да са излезли на терена за финалния мач. Такива са фактите. Браво на всички фенове на ЦСКА, които бяха на стадиона и подкрепиха отбора така, както трябва. Така се прави. В радост и тъга. А  тези с декларациите след мача, чупенето и всички простотии трябва да знаят, че няма отбор в света, който само да печели. Понякога на всеки се случва и да загуби. Любимия отбор се подкрепя по всяко време и въпреки всичко… Един път си щастлив, друг тъжен и нещастен. Сега е тъжен момент, но вярвам, че щастливите мигове отново ще дойдат.

автор:

Симеон Димитров