Препратката към култовия филм от началото на 80-те “Боговете сигурно са полудели” не е случайна. Явно според северните ни съседи светът произлиза от Македония и всичко и всички са македонци… Освен за всичко останало, това явно се отнася и за футбола.  Според местната медия “Мкdenes” най-добрите футболисти са македонци и “Македонците винаги са били и ще бъдат сила във футбола!”… Много ясно…

Явно северните ни съседи още много ги боли от загубата от България и няколко дни след мача продължават да пишат глупости и да втрещявавт всички… Като им гледам писанията започвам да се чудя дали има някой добър футболист, който да не е македонец. Днес стана ясно, че в Скопие македонци са били македонците, а повечето от добрите български футболисти са македонци и едва ли не трябва да си признаят своята принадлежност пред света.

Според медията от северната ни съседка Десподов и Кирилов, които донесоха победата на България са македонци. Родени са в “пиринска Македония и отлично знаят своята етническа принадлежност”. Медията вкарва в македонската си връзка и “Митко македончето от Благоевград”… Македонците са навсякъде. Според тях това не трябва да се забравя… Чудя се как още не са намерили македонска жилка и в Стоичков… Че Пеле, Марадона, Зидан, Бастен, Меси, Роналдо и всички останали световни звезди имат македонска връзка и са македонци е ясно. Ясно е и за Бербатов. Остава да видим каква е връзката на Стоичков с Македония.

Че Адам и Ева са македонци е ясно на всички. Както е ясно, че светът е такъв, какъвто е заради тях. Всички знаят и, че винаги ги е бивало на футбол. Все пак северните ни съседи са измислили футбола и всички други спортове. Първата топка е измислена в Македония и е направена от гума от индианците малко след като Колумб Македонски е открил Америка и я е донесъл на македонска земя. Малко след това в английска Македония са измислени и правилата на играта футбол… Историята трябва да се знае…

автор:

Симеон Димитров

снимка; gospodari

Младен Кръстаич пое родните национали по футбол и в първите си два мача успя да запише две победи. От футболна гледна точка победи срещу аматьори и комплексирани грубияни не е кой знае какво, но пък лъвовете не бяха печелили два последователни официални мача от доста време насам.. Всъщност, последните години националният ни отбор стигаше трудно до победа, а какво да говорим за две…

С идването си Кръстаич направи нещо невиждано до този момент, с което спечели симпатиите на много фенове и специалисти. Сръбският тренцор реши да не разчита на набедените зведи, които в по-голямата си част са на пределна футболна възраст и само разхождаха фланелката и заложи предимно на млади момчета. С този си ход Кръстаич изненада всички и реално взе, че направи наистина прословутото подмладяване, за което се говори от години. Всички предишни треньори на националният ни отбор до този момент само говореха за подмладяване, а в същото време взимаха по един-двама млади, ей така от кумова срама, а реално разчитаха на играчи, които са на и около 30… Всички говореха за подмладяване, но реално никой не смееше да го направи както трябва, а резултатите ги видяхме. Сега сърбинът им показа как се прави. И от това, което видяхме в първите му два мача май това, което говориха тези преди него, че “няма кой да се викне, защото младите още не са готови” не е точно така.

Очевидно нещата могат да се случат когато се викнат правилните играчи, поставят се на правилните места и им се поставят правилните задачи. Нещо, което предшествениците на Кръстаич явно не умеят. Още е рано да се правят някакви генерални заключения и да се изпада в някаква страхотна еуфория от играта на националите защото и нивото на победените отбори не е кой знае какво, но пък различната визия на националния отбор е налице. Тепърва за родните национали предстоят мачове срещу далеч по-стойностни съперници. В тях ще се види дали родните лъвчета ще станат лъвове.

Промяната в поведението на отбора е видна. Младите лъвове играха коренно различен футбол в последните два мача. Разликите във футболно отношение са огромни и все позитивни. Играта и боравенето с топката определено бяха на по-добро ниво. Идеите за създаване на опасности пред противниковата врата са коренно различни. Тактическата дисциплина беше по-добра.  Динамиката и агресията в играта на трикольорите в тези два мача пък бяха на съвсем различно ниво. Много по-високо от това, което до този момент виждахме от националите. В тези два мача за първи път от много време насам докато гледаш родните национали не си скъсваш нервите.

Единственото, към което може да се отправят някакви забележки е играта в защита. Там все още има какво да се желае. Особенно при центрирания нашите защитници твърде лесно допускаха опасни ситуации пред вратата ни. Ясно е, че за два мача и няколко тренировки няма да станат нещата, но съм сигурен, че Кръстаич ще оправи и тази част от играта на трикольорите и с течение на мачовете сработката между защитата ще се случи..

На мен лично, а вярвам и на всички, старите звезди не ми липсват. Националния отбор няма нужда от Делев, Неделев, Попето и всички останали набедени звезди. Те се пробваха в доста квалификации и в повечето случаи скъсваха нервите на феновете. Показаха, че не могат да постигнат така желаното от всички класиране на голям футболен форум и сега е ред да отстъпят местата си на младите.  Ако нещата продължат да се движат по този начин спокойно всички можем да се надяваме на нещо по-различно от квалификациите в последните много години и да гоним някакви по-високи цели. Можем да се надяваме, че лъвчетата ще станат лъвове.

Много ми се иска на следващото европейско или световно българските фенове да не се питат “за кой ще си”, а всички да са за България, която участва.

автор:

Симеон Димитров

След победата над аматьорите от Гибралтар родните национали спечелиха и следващият си мач срещу Северна Македония. А, този мач каквото и да си говорим беше една идея повече от мач… Макетата бяха решили на всяка цена да се докажат и трябва да им се признае опитаха.

Започна се с надъхващи и меко казани грозни писания из местните медии, мина се през освиркване на химна на България и се стигна до поведение на футболистите на македонците, което дори в квартален мач не можем да видим. Западните ни съседи бяха излезли на стадиона “на кило кръв и метър кожа” и държаха да докажат нещо, което е единствено в техните глави. Истината, колкото и да не им се иска на съседите ни е, че тяхната история е свързана с тази на България. Колкото и да опитват да си измислят някакви неща, да строят паметници, антични сгради и какво ли не факта, че тази територия е пряко свързана с българската история е неоспорим за всички… Освен за макетата. Те може и да си мислят, че са създали света и от тях започва всичко, но за тяхно съжаление историците казват друго. Кризата на идентичността у западните ни съседи е очевадна и всички техни действия го показаха и в понеделник, а освиркването на родния химн беше меко казано грубо. Каквото и да говорят се видя, че комплексите им са много големи и колкто и да опитват да си измислят и изкривяват историята фактите са ясни.

В понеделник вечер българските национали победиха с минималното 1-0. Перфектна контра на лъвовете донесе гола, който направи разликата и донесе победа за трикольорите. Победа, която не е кой знае какво от футболна гледна точка, но заради всичко случило се преди и по време на футболната среща беше важно да се вземе. А, може би и както каза Вальо Антов освиркването на родния химн даде крила на родните национали да успеят.

Едно трябва да им се признае на трикольрите. Излязоха на терена, желаеха победата и я постигнаха. Постигнаха я освен с желание и с много битка на терена… По принцип не харесвам да се говори за битка, борба и там подобни когато става въпрос за футболен мач, но в случая след всичко, което се случи на арена “Тоше Проески” това май е най-точното.

България победи Северна Македония с гол на Десподов след една перфектна контра, много желание, битка и малко късмет. Въпреки твърденията на македонците родните национали победиха абсолютно заслужено. Можеше и малко по-убедително, но и така е добре.

Въпреки победата не трябва да изпадаме в еуфория, да започваме да правим някакви генерални изводи за работата на Кръстаич и да започваме с големите очаквания, защото се видя, че в националният ни отбор има доста слабости, които трябва да се отстранят. В атака и халфовата линия нещата са горе-долу добре, но в защита почти всичко куца сериозно. Почти нямаше центриране, което да не създаде суматоха пред нашата врата. Според мен за защитата трябва да се намери по-добра опция… Според мен… Няма да правя разбор на мача, защото анализаторите вече са го направили. Българските национали излязоха в Скопие с единствената мисъл за победа и я постигнаха. Това трябва да им се признае, защото отдавна не са изглеждали по този начин и не са играли толкова нахъсано.

Националите поставиха една добра основа, но за да припознае отново родния футболен фен този национален отбор трябва още. Двете поредни победи над аматьори и комплексирани грубияни са хубаво нещо, особенно като не са се случвали на националите ни от доста време насам. България има нужда от силен национален отбор. Феновете желаят силен национален отбор… Дано този път се получи. Стискаме палци и се надяваме.

автор:

Симеон Димитров

Сините от София излязоха с остра декларация относно наказанието, което беше наложено на клуба след последния кръг на “А” група и призоваха шефа Михайлов да си ходи.

След поредната хвърлена бомбичка или ракета от синята публика, която уцелва човек или пада до него  Дисциплинарната комисия към БФС взе, че наложи малко по-сериозна глоба на сините. Много по-малка отколкото заслужават, но малко по-сериозна от тези, които дисципа им налагаше до този момент… Някои отбори плащаха по 30-40 000 за далеч по-малки провинения, а отборът от Подуяне изстрелваше ракети и хвърляше бомбички, които пращаха хора в болница и получаваше единствено “последно предупреждение” и минимална финансова санкция… И така толкова много пъти, че чак им забравяш бройката.

Сегашното им наказание отново е нещо като “последно предупреждение”, но този път финансовата санкция е една исея по-голяма, а към това е добавено и домакинство без публика. Като се има предвид синята еуфория това е сериозно бръкване в джоба им. Явно поради тази причина изведнъж всички на и около Герена скочиха на шефа на БФС и по стар син обичай с куп декларации призоваха шефа да се маха. Това определено е нещо неочаквано, но от друга страна не е нещо, което да не може да се очаква от сините. Те не веднъж в столетната си история са доказали, че обичат да виждат нещата така, както на тях им харесва. Да се изживяват като един вид морален стожер, да държат на правилата, но само когато не те а другите ги спазват, да са винаги “прави” в твърденията си и да им се опрощава всичко, защото те носят името на Апостола и са “отбора на народа”…

Само допреди няколко месеца Сираков и всички около него говореха за едно 40-годишно приятелство и за това как господин бащата на техния вратар е единствения, който може да оправи родния футбол. Сините имаха възможност да махнат шефа, но някак нямаха желание. Подкрепиха Михайлов на конгреса, получиха си лиценз и всичко за тях беше добре. НКП също беше ОК с нещата тогава. Всички бяха доволни и от реферския комфорт, опрощаването на наказания или налагането на минимални такива. Когато футболни фенове из цяла България протестираха срещу БФС сините фенове от своя страна стояха настрана и обясняваха каква глупост е това и как Михайлов е най-доброто за родния футбол.

Сега иведнъж… Декларации, “двоен аршин”, оставка, бойкот и тем подобни. Очаквана синя реакция с очакван резултат. Овчарите Мъри и Сираков поведоха стадото и те тръгнаха срещу тези, за които доскоро твърсяха, че са най-доброто за футболът ни… А какво се случи с въпросното толкова голямо и дългогодишно приятелство? Май не е толкова силно. Просто всичко са  интереси и всяко действие на въпросните приятели се върти около това…  Взаимно изгодно сътрудничество… Някои го наричат приятелство, но всъщност…. Май повече отива към дай ми – на ти…

Декларацията на всички от и около Герена и ултиматума към БФС реално не изненадва никого. Те така са свикнали. Преди някой мач пускат декларация за реферите… Да имат едно наум. Като знаят, че ще ги накажат отново пускат декларация и изтъкват това, че са “тбора на народа” и носят името на Апостола на свободата. Между другото говорят за морал, ценности, чест и там подобни. Интересното в случая е, че въпросните декларации винаги вършат работа и по “незнайна причина” на сините всичко им се опрощава. Така е било, а явно така и ще бъде.

Сега след поредната декларация, май “приятеля” пак ще дръпне задна и наказанието на отборът от “Сухата река” ако не отпадне, то в по-голямата си част ще бъде намалено до поносими според сините шефове граници. Реакцията след това от Герена също може да се предвиди. “Великият” Мъри ще се изпъчи пред “обективните” медии и ще заяви, че БФС са допуснали грешка, а сините са били прави. И заради това БФС-то са си поправили грешката. НКП също ще бъдат доволни и желанията им за свалянето на бащата на вратарчето им от шефския пост в БФС ще отминат. Така ще бъде! Сините ще правят каквото си искат, ще хвърлят бомбички и ракети, ще раняват хора, но какво от това като винаги са прави и наказание за тях няма защото са отбора, който носи името на Апостола и който заради едно 40 годишно приятелство за сега държи на власт шефа на футболния съюз. Напрежението ще спадне и всичко ще си тръгне отново по старо му. Е, от време на време сините ще пускат по някоя декларация ей така за спорта и по навик, да не губят форма, но реално тя няма да води до нищо.

Така стоят нещата, когато винаги си прав. Няма нужда да спазваш правилата. Достатъчно е да си приятел от 40 години на който трябва и да злоупотребиш малко с името на Апостола. Сините обичат правилата, но когато другите ги спазват. Те са свикнали да не ги спазват, да им опрощават едно-друго и винаги да минават “метър”… Научили са се как. Все пак имат сто годишен опит.

От всичко личи, че сегашния син вой ще доведе до опрощаване или по-скоро драстично намаляване на наказанието им. Сините моралисти и стожери на правдата могат да са спокойни. Фенове на следващият им мач ще има… Ще падне някой лев, а реално наказание евентуално може да им се наложи само ако убият някой на стадиона… Е, и това не е 100% сигурно, но все пак…

Да са живи и здрави тези, които дават лицензи, тези които дават пари, и въобще всики, които се грижат сините да са все още над водата. Родният футбол без отборът от Герена нямаше да бъде същия. Нямаша да имаме актуален евроидиот. Нямаше да има жалби. Нямаше да има Мъри, Наско, Гонзо и всички набедени звезди. Нямаше да има морален стожер в родната “А” група. Нямаше да има нови геогравски открития всяка година… Накратко родният футбол нямаше да бъде това, което е.

Защо въобще трябва да ги наказват? Нека не бъдем дребнави. Някоя друга ракета или бомбичка не е кой знае какво. За това, че уцелват хора от време на време и някои от тях ходят в болница сините не са виновни… Ами всички тези защо въобще ходят на стадиона и въобще какво правят точно на пътя на пиротехниката на моралистите?

В крайна сметка, когато винаги си прав всичко ти е позволено.

автор:

Симеон Димитров

След паузата за националните отбори на ЦСКА предстои да срещне проекта от Разград и по познат вече начин изведнъж всички спортни медии стартираха атаките към червените. Това разбира се не е нещо ново, но вече започва да омръзва. Преди всеки мач срещу бистричани, разградчани, подуенци или някой важен в Европа всеки път е едно и също… Всички “обективни” спортни медии като под команда започват да обясняват колко зле е ЦСКА, как отборът се управлява зле от  Гриша Ганчев и как той трябва да се махне. Бивши играчи на червените, разни “загрижени” ветерани и много”обективни” спортни капацитети се редят на опашка пред вратите на сайтовете на шефа да говорят за “лошото управление”, за “селския манталитет”, за “лошата селекция” и най-важното и основно във всяко тяхно изказване – махането на Гриша Ганчев.

Всеки път се чудя в качеството си на какви разни служители на други отбори говорят за “лошото управление” на Ганчев в ЦСКА… Излизат на пресконференция и вместо да коментират собствените си проекти и отбори, те говорят колко е лошо Ганчев да е в ЦСКА и как трябва час по-скоро да се махне и ЦСКА да стане един и обединен… Така и сега. Един директор в един проект взе да говори за каузи, любов, обединение и подобни глупости. За сведение на Оперативният директор на бистричани ЦСКА е един. А, за въпросното обединение мога само да му кажа, че няма как да обединиш нещо с нищо.

Срамна работа господин СМ както казвате няма. Има срамни действия. Срамно е играчи станали големи заради ЦСКА в момента заради една заплата да правят това, което правят. Аз съм сигурен, че дори и бившият играч на ЦСКА и настоящ Оперативен директор на един футболен проект е наясно, че това, за което говори няма как да се случи в България. Има места, на които подобен модел работи, но не и тук. Няма как феновете и “легендите” да издържат и управляват отбор. Примерите вече са много. Пловдивчани решиха да го правят и едва не фалираха. Тези от Подуяне уж го правят, но всички знаем, че не заради феновете се държат над водата. А  “легендите”, които ги интересуват само нулите след първата цифра въобще няма да ги коментирам. “Легенди” като тези, които са в Бистрица или Разград  доказано предпочитат да взимат и не обичат да дават. Точно заради това, това предложение е един вид “хора, дайте да затрием ЦСКА и да оставим “хегемоните” и подуянци на спокойствие”… Имаше един момент, в който “загрижените” за бъдещето на ЦСКА “легенди” и ветерани говореха не толкова хубави неща за проекта на спонсора на “А” група. След това изведнъж си смениха мнанието на 180 градуса и се оказаха на работа при спонсора.

Няма да напомням и на “легендите” СМ и ЛП какво говореха за разградчани, бистричани и тези, които ги управляват, когато бяха част от ЦСКА. Защо или по-точно как им се промениха възгледите няколко месеца след това всички знаем… 00000 … А за приказките “дадох живота си за ЦСКА” отново всички са наясно, че без ЦСКА тези бивши играчи на армейците щяха да са никои. Като играчи са дали много на ЦСКА, а феновете никога няма да забравят някои от тях, но реално на тях ЦСКА им е дал всичко… Те са това, което са, заради ЦСКА. И въпреки всичко феновете, които обичат ЦСКА не могат и няма да простят това, което тези бивши играчи на армейците правят в момента… Така стоят нещата! И всички “загрижени” за армейците “легенди”, “фенове”, ветерани и там подобни трябва да го разберат. И когато ги наричат предатели да не се сърдят и обиждат защото реално тези наистина са такива… Не е приятно, но е така.

Всички тези ветерани и “легенди”, които в момента толкова усърдно говорят из спортните сайтове какво ли не от името на еди кой си никога не са помагали на ЦСКА… Няма и да го направят. Всички знаят и, че ако се наложи няма да издържат отбора…  ЦСКА няма нужда от такива “легенди”, ветерани, “фенове” и разни други “загрижени” за отбора. Те са направили своя избор и са там, където са. Нека си гледат тяхната работа и да не се месят в работите на ЦСКА…

А как ще ги наричат феновете, които обичат ЦСКА ще си решат самите те.

Все пак предателят си е предател… Колкото и да се сърди, че го наричат така.

автор:

Симеон Димитров

В последното дерби сините от Подуяне победиха ЦСКА в един равностойно слаб мач. Реално двата отбора бяха еднакво слаби и кой каквото ще да казва не отборът от Подуяне направи някакъв супер мач, а ЦСКА сами се биха. Този път армейците не показаха почти нищо. Не можаха да отговорят на агресията, тичането и бутането на сините, направиха и две фрапантни грешки след които паднаха головете и логично загубиха. От друга страна шансът и ВАР също бяха на страната на отборът от Подуяне… Нелепи са и глупостите, че отборът на Мъри е изиграл перфектен тактически мач. Реално сините на Мъри играха футбол от средата на 80-те. Всеки от сините тича със “своя” играч от червените, пречи му да играе и чака някаква грешка, от която евентуално да се възползва… Червените дадоха два подаръка на сините и резултатът е налице. Е, някак нормално е след около три години тотална доминация червените да загубят един мач… Случва се. Няма отбор в света, който вечно побеждава… Всъщност мигрантите на проектанта от Разград винаги бият, но това е друга тема…

ЦСКА загуби дербито в неделя и това особенно срещу този противник е неприятно… Всъщност всяка загуба е неприятна за феновете, които обичат отборът си, но в крайна сметка загубата е част от играта… Случва се… Дори на ЦСКА.  Има нещо много по-неприятно след загубата в неделя. На някои, на които също би трябвало да им е кофти използват загубата за едни други цели.Едните са решили да обединяват нищо с нещо и с всяко свое действие и изказване единственото, което правят е да вкарват напрежение и да опитват да разединяват. Другите уж “бойкотират” и имат някакви желания, но от действията им изглежда, че “работят” за някаква друга “кауза”. Най-малкото факта, че това което искат бойкотиращите съвпада на 100% с желанието на най-големите врагове на отбора води до големи съмнения за действията на тези хора.  Те правят разни неща, които някак не се връзват с приказките им за любов към отбора. И поради някаква странна причина всички тези желаят човекът, който спаси ЦСКА от сигурна смърт да се махне от отбора. Те си знаят какво ги мотивира да правят всичко това и защо искат армейците от единствени, които се осмеляват да оспорят “хегемонията” на проекта от Разград да станат като всички други “герои” от “А” група. Медиите на агата само това чакат и с охота отразяват всичко, което правят тези хора. Всички, които искат армейците да ги няма са наясно, че без Ганчев ЦСКА бързо ще изпадне в миманса. Каквото и да си говорим феновете не могат да издържат отбора на ниво “А” група… Дори и “Б”…. Така прокламираното обединение с тези от Бистрица също не е оферта. А глупостите “все ще се намери някой, който да вземе ЦСКА” въобще не смятам да ги коментирам… Сигурно ще се намери, но дали ще иска да се изправи срещу “хегемона” или и той като тези от Подуяне ще изпраща поздравителни телеграми и ще прави шпалири…

Всичко това не е приятно, но го има. Разсърдени ветерани, измислени “легенди” и уж “фенове” използват момента и под претекста, че се водят единствено от любовта си към отбора “работят” дейно срещу него… Мотивите на тези хора прозират от далече и въпреки силните им изказвания всички знаят какво ги води, а враговете само това чакат и го използват умело.

автор:

Симеон Димитров

Славия  дойде на “Армията” за хикс, но въпреки усилията им загубиха с два гола. Белите излязаха с мисълта да не допуснат гол, а напред каквото стане… Е, този път напред не стана нищо и дори  Чинков не можа да помогне на отборът на чичо Венци да се добере до нещо повече от загуба. Червените доминираха във всяка една лния по терена и заслужено се поздравиха с успеха. Белите очевидно бяха дошли мотивирани да вземат поне точка на ЦСКА и с тактика всички отзад удържаха едно полувреме. Изританите от белите напред топки така и не доведоха до нищо, а Бусато спокойно можеше да отиде да пие едно кафе. След почивката армейците вкараха два, а белите нямаха отговор на нищо предложено на терена от ЦСКА.

ЦСКА продължава да е без загуба в “А” група, а с тази победа оглави и класирането в групата. Отборът на Саша Илич набира скорост и нещата се получават все по-добре. Разбор на мача няма да правя защото “обективните” вече се изказват по въпроса. С няколко думи армейците бяха по-добрият отбор през целия мач и заслужено победиха. Белите така и не предложиха нещо футболно тази вечер и не успяха да застрашат сериозно вратета на Бусато. Предвид това тимчето на чичо Венци логично загуби мача.

Армейците спечелиха абсолютно заслужено с два бързи гола през второто полувреме, а след това джентълменски пожалиха белите вековници и не им вкараха повече.

Следвщият мач на ЦСКА е с отборът на “всемогъщият” Мъри.

автор:

Симеон Димитров

ЦСКА загуби от Базел след  добра игра. Като цяло армейците могат да са горди и доволни от представянето си в Европа. Отстраниха съперници, вдигнаха коефициента на отбора, играха като равен с равен с един от наистина добрите отбори на стария континент, но въпреки това отпаднаха.

Армейците със сигурност напускат надпреварата с високо вдигнати глави, но реално кой се интересува от това. Загубата си е загуба. Напоследък доста често “много обективните” анализатори обясняват как ЦСКА печели мачовете си, но пък не убеждава и не играе както трябва. Дори напоследък е модерно твърдението, че е далеч по-добре да играеш добре, отколкото да побеждаваш… Въобще покрай носителите на малтийския орден се появиха много разбирачи и анализатории, които се опитват да ни покажат всичко от доста по-различен ъгъл, но това е друга тема.. Истината е, че всеки фен предпочита отборът му да побеждава. Дори понякога да е с не толкова добра игра. Сигурен съм, че и всички, които обичат ЦСКА сега биха предпочели армейците да бяха играли като срещу Локо София, например, но да бяха победили, отколкото да отпаднат след добра игра… Винаги е по-добре грозната победа пед красивата загуба…

Това с добрата игра са глупостите на синьо-зелените анализатори, които се опитват да оправдаят поредната загуба в Европа на посредствените тимчета, които са в сянката на ЦСКА… Няма красива загуба!

За радост на всички, които не харесват армейците и са стскали всичко, което им попадне под ръка ЦСКА загуби от Базел и не успя за трета поредна година да влезе в европейските турнири през пзрадния вход… Не през задния както са свикнали в Делиормана…

Неудачниците, стотинкаджиите и всички останали, които искаха ЦСКА да не се класира за трета поредна година в групите на европейски турнир са си отдъхнали и тази вечер ще пазнуват. А утре най-вероятно с приповдигнато настроение ще започнат с нови критики за червените.

ЦСКА игра добре срещу топ отбор от Европа и загуби. Това боли. Загубата боли. На никой, който обича отбора не му е приятни, защото  феновете на ЦСКА са свикнали армейците да побеждават… Дори и такива отбори. От друга гледна точка в играта на червените се видяха много добри неща и е ясно, че се гради един силен отбор. Този  ЦСКА тепърва ще побеждава, а играчи като Християн Петров ще радват всички.

ЦСКА игра добре и загуби… Днес явно не беше деня на армейците. Аз лично предпочитам не толкова добра игра и победа, но това е лична гледна точка… Продължаваме напред и всички зад отбора. ЦСКА отпадна на прага на групите, но в никакъв случай не се представи зле и тази година излиза от Европа с високо вдигната глава. Армейците в момента може да тъгуват, но не трябва да се срамуват.

От тук натаък предстоят мачовете за първенството. Видя се, че ЦСКА има добър отбор и всички, които обичат армейците  трябва да са зад него. защото той тепърва ще радва всички.

автор:

Симеон Димитров

Всяка година едно и също и така от много време насам. Идват важните мачове за ЦСКА и се започват с едни “драми и скандали” около отбора. Навсякъде започва да се говори повече за “скандалите”, отколкото за предстоящия мач. Знайни и незнайни анализатори и така наречени легенди започват да обясняват колко тежко е положението в ЦСКА и стигат до прозрението, че така повече не може да се работи… Всеки път едно и също и всеки път всичко идва от едно и също място и говорят едни и същи хора… Е, всъщност тази година към общия хор се включиха СМ, ЛП и организираните фенове, но това не променя много цялостната картинка.

Идва важен мач или важни мачове и се започва с опитите за вкарване на напрежение в червения лагер с едни “култови” заглавия и “страшни скандали”. Тази година “обективните” спортни медии отново не спят преди важните мачове за ЦСКА. По обясними причини няма какво толкова да пишат за рицаря на малтийския орден или за “подвизите” на “хегемона” в Европа и по стар навик се заеха с армейците. Компания естествено им правят и обичаините анализатори, “легенди” и тем подобни… Започнаха се едни разсекретявания на “кървави съобщения”, “казване на истини”, разни приказки за чест и морал, пресконференции на бивши играчи, които ни в клин, ни в ръкав започват да коментират ЦСКА и говорят някакви “страшни истини за жестоки скандали”… Този път поне нямаше “как беше?… Супер си…”.

Тези хора явно нямат никакво въображение и всеки път, година след година, се случва едно и също. Целта е ясна. Откъде идва всичко това също се знае много добре… Шефа каза, ние казахме и написахме… И “обективните” медии и анализатори, и някои тартори, и някои които се изживяват като легенди трябва да ядат и да хранят деца.

Явно в милата ни родина все още има спортни журналлисти, които се водят от мотото на вестниците в Чикаго в края на 19 в. : „Не позволявай истината да попречи на добрата история“. Има и хора, които за някой лев в повече могат за няколко месеца да обърнат на 180 градуса мнението и изказванията си по някои въпроси. Каква точно е причината за това си знаят само тези хора, но всички останали виждаме и вече знаем коло тежи думата им.

Всички в ЦСКА и феновете на армейците вече би трябвало да са свикнали с това. Ако не са ще трябва да свикват и да не обръщат внимание на подобни глупости. Не за друго, а защото отборчетата, които са в сянката на ЦСКА ще продължат да правят подобни неща. Докато ЦСКА го има те реално нямат друга опция да излязат напред и битката основно ще е извън терена. Едни хора ще говорят за чест, достоинство, любов и още нещо, но срещу някой лев в повече ще са готови на всичко…. Така стоят нещата. Тези в Бистрица, Подуяне и Разград го знаят много добре. Затова са и всички тези опити и напъни.

Така ще е. Дори най-вероятно атаките ще се засилват, защото някои са свикнали нещата да им се случват не на терена, а извън него.

автор:

Симеон Димитров