Целта беше изкачване в Лига B. Началото – историческа загуба от Люксембург. Докато селекционерът говори за психология, а футболистите за допуснатите грешки, един от лидерите на националния отбор назова реалността без излишни украшения.
От Лига B до Люксембург – само за 90 минути
В българския футбол има една хубава традиция. Преди всеки нов турнир поставяме високи цели, обявяваме ново начало и обещаваме различно лице.
После идва първият мач.
И започваме да обясняваме защо нещата не са се получили.
Този път сценарият се разигра на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, където България загуби от Люксембург с 1:2 в първата си среща от Лигата на нациите.
При това след като поведе в резултата.
За първи път в историята Люксембург победи България.
А само ден по-рано официално поставената цел пред националния отбор беше класиране в Лига B.
Очевидно пътят нагоре започна с доста сериозна крачка в обратната посока.
България – Люксембург 1:2
- Дата: 26 септември 2026 г.
- Стадион: „Христо Ботев“, Пловдив
- 18' Асен Чандъров – 1:0
- 37' Леандро Барейро – 1:1
- 66' Венсан Тил – 1:2
- Турнир: Лига на нациите
Илия Груев каза това, което всички виждат
След срещата полузащитникът на Лийдс Илия Груев не потърси удобни оправдания.
Той призна, че България се намира в Лига C и това отразява настоящото положение на отбора.
Посочи допуснатите лесни голове, необходимостта от по-смела игра и възможността тимът да реагира срещу Естония.
Думи, които звучат значително по-различно от обичайните обещания преди началото на поредния квалификационен цикъл.
Ако футболистите признават какво е настоящото ни ниво, на какво основание ръководството поставя цел за изкачване в по-горна дивизия?
Разбира се, националният отбор трябва да има амбиции.
Но амбицията не е стратегия.
И не може да замени играта на терена.
Целта била поставена от президента
На 25 септември Александър Димитров потвърди, че президентът на БФС Георги Иванов е поставил задача за класиране в Лига B.
Селекционерът уточни, че пред футболистите предпочита да говори за всеки отделен двубой, а не за крайната цел.
Звучи разумно.
Особено след като се оказа, че още първата стъпка може да бъде доста сложна.
България поведе на Люксембург с гол на Асен Чандъров в 18-ата минута.
До почивката обаче гостите изравниха чрез Леандро Барейро, а през второто полувреме Венсан Тил донесе победата.
Два допуснати гола, загубена преднина и нито една точка от домакинския старт.
Няколко дни по-рано говорехме за изкачване. Сега вече трябва да обясняваме защо не успяхме да запазим аванс срещу Люксембург.
Психологията ли ни победи?
След двубоя Александър Димитров обърна внимание на психологическия проблем и на отдръпването на отбора след отбелязания гол.
Подобно обяснение заслужава сериозен анализ.
Ако националните футболисти изпитват затруднения да запазят инициативата след повеждане в резултата, проблемът не се изчерпва с една техническа грешка или едно неправилно отиграване.
Става дума за поведението на целия отбор.
За увереността с топката.
За начина, по който реагира при натиск.
За решенията, които футболистите вземат, когато противникът промени темпото.
И най-вече – за способността да контролираш мач, в който вече имаш предимство.
Люксембург не направи нищо забранено. Просто продължи да играе футбол. А България не намери необходимия отговор.
Треньорът пак ли ще плати сметката?
След подобен резултат обикновено започва познатият разговор.
Кой трябва да си тръгне?
Кого да назначим?
Кой ще бъде следващият спасител?
Селекционерът носи отговорност за състава, подготовката, тактическите решения и представянето на отбора.
Това е неизбежна част от професията.
Но ако проблемът на българския футбол се решаваше само със смяна на треньора, досега вероятно щяхме да имаме достатъчно специалисти, за да участваме с два национални отбора.
Сменяли сме селекционери.
Сменяли сме ръководители.
Поставяли сме нови цели.
Но въпросите за качеството на първенството, развитието на младите футболисти и прехода към мъжкия футбол продължават да стоят.
И затова след загубата от Люксембург не е достатъчно просто да посочим виновник.
Трябва да разберем какво действително не работи.
А само ден по-рано младежите обърнаха Португалия
Тук идва най-интересният контраст.
На 25 септември младежкият национален отбор на България победи Португалия с 2:1 след късен обрат.
Момчетата на Тодор Янчев губеха, но намериха начин да спечелят.
На следващия ден мъжкият национален отбор водеше срещу Люксембург, но допусна обрат.
24 часа. Два национални отбора. Младежите обърнаха Португалия. Мъжете позволиха на Люксембург да ги обърне.
Два различни отбора, различни съперници и различни обстоятелства.
Не можем механично да сравняваме младежкия с мъжкия футбол.
Но тези два резултата поставят един въпрос, който заслужава далеч повече внимание от поредния спор кой трябва да бъде селекционер.
Какво се случва с българските таланти по пътя към мъжкия национален отбор?
Как се развиват?
Колко играят в клубовете си?
Как се подготвят за по-високо темпо и по-сериозна конкуренция?
И как превръщаме отделните успешни поколения в устойчиво представяне на представителния отбор?
Защото един успешен младежки мач не означава автоматично решено бъдеще.
Но показва, че има основа, върху която може да се работи.
Срещу Естония ще видим реакцията
На 29 септември България приема Естония в Пловдив.
Това е следващият изпит за отбора на Александър Димитров.
Една победа няма да изтрие историческата загуба от Люксембург.
Нито ще реши структурните проблеми на българския футбол.
Но може да покаже дали националите са способни да реагират след неуспех.
Да играят по-уверено.
Да бъдат по-концентрирани.
И най-вече да демонстрират, че поставените цели не съществуват само в пресконференциите.
Лига B няма да дойде при нас само защото сме я записали като задача. До нея трябва да се стигне с резултати.
Накрая – реалността не е обида
Илия Груев не каза нещо скандално.
Каза нещо, което футболът показва чрез резултатите.
България играе в Лига C.
Това е настоящото положение.
Може да бъде променено, но не с обещания, а с работа и победи.
Националният отбор има право да се стреми към по-високо ниво.
Феновете също имат право да очакват повече.
Но между амбицията и действителността трябва да съществува план.
Иначе рискуваме отново да направим това, в което българският футбол отдавна е придобил солиден опит:
Да обявим ново начало, преди да сме разбрали защо предишното не се получи.
А Лига B?
Тя няма да избяга.
Само че първо трябва да започнем да печелим в Лига C.
🔴 А вие как мислите?
Националният отбор има поставена цел за класиране в Лига B, но започна със загуба от Люксембург.
Къде според вас е основният проблем – в селекционера, футболистите, клубното първенство или начина, по който се управлява развитието на българския футбол?
Споделете мнението си в коментарите.