ЦСКА загуби дербито с Лудогорец и отстъпи върха в класирането. Армейците стояха по-добре на терена и играха по-добре от гостите от Разград, но въпреки това загубиха. Иронията е, че в двата мача, в които ЦСКА стоеше по-добре от съперникът си загуби. За това естествено има обективни и субективни причини.
Вчера пред препълнената “Армия” ЦСКА игра по-добре от Лудогорец и не заслужаваше да загуби. Гостите от Разград държаха топката, но армейците контролираха мача. Проекта от Делиормана така и не успя да създаде опасно положение и да накара Бусато да направи спасяване. В същото време ЦСКА създаде достатъчно положения за да спечели мача, но ги изпусна всичките. Гарсес и Морено пропуснаха сами срещу Падт, а в края на мача отново вратаря на гостите запази вратата си суха със спасяване. Лудогорец успя да вкара единствения гол в мача след корнер и леко объркване в червената защита.
Обективно погледнато ЦСКА игра добре, но не си вкара положенията. В такива дерби мачове когато имаш няколко положения трябва да вкараш минимум едно за да може да се надяваш на благоприятен за теб изход. Армейците не го направиха и както често се случва когато не вкарваш, ще ти вкарат. Без нито едно положение, след центриране от корнер и миг невнимание гостите от Разград вкараха с първият си и единствен удар към Бусато… Не е приятно, но и това го има. В дербитата просто трябва да се възползваш от положенията си.
Обективните причини са, че ЦСКА не си вкара положенията въпреки, че игра по-добре и създаде достатъчно. Освен това обаче им и субективни причини, които повлияха не по-малко на резултата…
Съдийският фактор не е за подценяване в такива мачове. Да, този път реферите не режеха армейците по грозен начин както в предишния мач между двата отбора. Този път Кабаков побутваше неговия отбор много по финно и интелегентно. Непрекъснатото накъсване на играта и раздаването на картони за щяло и нещяло вече е доста позната схема. Кабаков дори толкова се вдъхнови да спира играта за каквото му хрумне, че веднъж дори не даде авантаж, от който неговия отбор можеше да извлече повече ползи. Прекъсването на мача също беше странно и много дискусионно решение… И то в момент, в който ЦСКА натисна малко съперникът си и създаде няколко положения. От страни изглеждаше, че напускането на терена от играчите на гостите си беше някаква тяхна инициатива. Използваха момента и по подобие на волейбола си направиха пауза да спрат устрема на съперника. Разградчани отлично знаеха какво ще е пред пълни трибуни и използваха всеки един момент да дразнят и провокират червената публика. Идеята им, за което намекна и Турицов, явно е била ако може да се прекрати мача, те да спечелят служебно, а ЦСКА да бъде наказан с цялата строгост на правилата на веселата дружина от Бояна.
Необяснимо беше и цялото това говорене от страна на главния рефер почти при всяко отсъдено от него нарушение. Особенно след голът на отбора, на който реферът се беше снимал като фен на трибуните по време на един от мачовете му реално футбол не се игра. С всичките си обяснения и разговори с кой ли не Кабаков направи така, че на играчите на Лудогорец да не им се налага да бавят мача… Той го забавяше достатъчно в полза на неговия отбор. Реално от 68-ма до 97-ма минута чистито игрово време беше най-много 10 минути. През останалото време главния рефер комуникираше с играчите и треньорите което беше меко казано странно… Малки моменти на хитрост, които вършат голяма работа. От доста време гледам футбол, но такава комуникация между рефер, играчи и треньори до този момент не бях виждал… Не бях виждал и игровото време да се бави не от някой от отборите, а от главния рефер. Това олицетворява изцяло родното първенство по футбол.
ЦСКА загуби, сдаде първото място и според някои програмата му ще е по-тежка в плейофите. Това не е задължително да е така, защото домакинства на Черно море и бистричани могат да се окажат по-добри от домакинства на сините и Лудогорец.
Реално до края на първенството има не малко мачове и нищо за ЦСКА не е загубено. Точка разлика не е никаква преднина, особенно при положение, че има пряк двубой между претендентите за върха. Всички са наясно, че в родното първенство нещата са малко по-различни от тези в нормалните първенства, но все пак… Срещу проекта от Разград армейците два пъти показаха, че са по-добрият отбор. Ако субективният фактор намалее поне наполовина първенството със сигурност ще поеме в друга посока, а в краят му шампионът няма да е от Разград… Все пак по-вероятно е всичко да си остане както до сега и ЦСКА да трябва да се бори освен срещу проекта-“хегемон” и срещу реферите и системата. Това ще е много трудно, но не и невъзможно. Докато има шанс армейците не трябва да се предават.
Засега всички могат да са спокойни. Армейците са втори. Дали това ще се промени предстои да разберем. Едно е ясно. Ако ЦСКА тази година успее да стане шампион ще е въпреки реферите, системата, футболния съюз всички останали, които пречат с всичка сила…
автор:
Симеон Димитров