Измислените хегемони на родния футбол отново загубиха в момента, в който срещнаха отбор от средноевропейска класа. Това вече не изненадва никого освен шефовете и играчите на проекта “хегемон” и заради това целият този плач след мача от всички от разградския щаб и “обективните” им медии са меко казани смешни.

В Загреб видяхме това, което виждаме всяка година от проекта на шефа в Европа. Този път вината за отпадането на “хегемоните” бе хвърлена изцяло върху френският рефер Беноа Бастиен. Всички от Разград и “обективните” им анализатори след мача се надпреварваха да хулят рефера и да го обвиняват за това, което се случи в Загреб. Малката подробност, че в двата мача срещу Динамо проекта от Разград допусна да губи с 0-2 до 20-тата минута на първото полувреме не е нищо особенно.  Общо взето от края на мача в Загреб до този момент главната опорна точка на разградската пропаганда е “реферската тесла”. Клишираните изказвания на тези от Разград, че реферът е бил 12-тият играч на съперникът им и как бил попречил на измисления хегемон да играе футбол и се подиграл с него са меко казано нагли като се има предвид каква е реалността около абонирания шампион в родната “А” група.

А какво всъщност се случи в мачът срещу Динамо?

Разградчани бяха отстранени от един не толкова добър отбор, а реферът свири според правилата на играта и постави съперниците при равни условия за игра. Проблемът е, че Киро космонавта и компания не са свикнали да играят при равни условия. Не са свикнали да бъдат санкционирани с картони при нарушения и груби прояви на терена. Не са свикнали и отборът срещу тях да не подхожда приятелски и да им оказва съпротива. Такава е тъжната истина. Много от отсъжданията на френският рефер се спестяват на “хегемоните” в родната “А” група. Родните съдии по една или друга причина просто подминават голяма част от грубите прояви на играчите на измисления хегемон.

Пропагандата на “обективните” спортни медии срещу реферите е ясна. Тези хора знаят кой им плаща заплатата и са избрали пътя да казват не това, което мислят, а това което иска да чуе шефа. Така си стоят и си взимат спокойно заплата. По-необичайното в случая е целият този рев от “звездата” Киро, съотборниците му и треньорчето. Това само показва паралелния свят, в който тези хора живеят и играят. Всичко това е много нагло на фона на българската реалност, защото истината всички я знаем от години…

За какво не беше прав френският рефер? За втория жълт картон на Янков заради безумния фаул? Оправданието, че е в началото на мача е меко казано смешно… За родните рефери може и да важи, но на запад от Калотина тези не вървят. Или за втория жълт картон на Рик Джонатан? Или за червения картон на Краничник? Ако не им свири някой от родните рефери навсякъде когато си последен в защитата и направиш умишлено нарушение за да спреш атака получаваш червен картон… Такива са правилата.

Колкото и да се обсъжда френският рефер не направи нито една грешка в отсъжданията си. Проекта от Разград не загуби мача заради съдията, а заради самият себе си. Тези от Разград трябва да разберат, че извън България никой рефер няма да подминава нарушенията им. Никой няма да им даде дузпа ако мачът се закучи. И най-важното. Отборът, който е срещу тях колкото и да е слаб ще играе на предела на възможностите си. Нещо, с което “хегемоните” не са свикнали и очевидно не могат да приемат. Заради това са и тези резултати в ЕКТ.

Общо взето последните години картинката в Европа за “хегемоните” е една и съща. Побеждават първите два отбора и в момента, в който срещнат отбор от средноевропейско ниво губят безславно, а в повечето случаи завършват мача и с по-малко играчи. Очевидно е, че в Разград трябва да се замислят малко и да си направят правилните изводи защо всяка година участието на проекта в Европа е едно дежа вю. Картони и загуби…

Всички в Разград трябва да разберат, че ако в родната “А” група лошата дисциплина на играчи и треньори и оспорването на всяко съдииско отсъждане минава и остава без последствия то в реалния свят това не минава и се получават картони. Разградчани могат да се успокояват, че рефът ги е спрял, но в крайна сметка трябва да разберат, че правейки нещата по този начин са се превърнали в тумор, който отдавна вреди на българският футбол, а вече и на себе си.

Това е релността…

автор:

Симеон Димитров