ФЕН – “запалянко, почитател, страстен поклонник”

ФЕН – “запалянко, почитател, страстен поклонник” post thumbnail image

В тълковния речник срещу думата фен е записано, че това е човек, който е страстен поклонник, запалянко и почитател. Феновете могат да бъдат всякакви, но общото между тях е, че са водени от страстта и обичта към това, което обичат. Никъде не видях срещу фен да пише, че това е мениджър, треньор, собственик, селекционер или нещо от този род. Никъде не е споменато и, че това е някакъв вид професия и за да си фен трябва да ти се заплаща…Реално ролята на фенът е да подкрепя… Това и нищо останало. В този ред на мисли действията на “организираните фенове” на ЦСКА не кореспондират с истинската идея за фен и са мекоказани странни. Любопитно ми е какво накара тези фенове, които само преди около половин година обявяваха футболистите за герои и величаеха собственика на ЦСКА сега да искат собственика да се маха, а футболистите са обиждани по всякакви грозни начини…

Изведнъж организираните “фенове” решиха, че собственикът на отбора трябва да се махне, и докато това не се случи те няма да подкрепят отборът на стадиона. Мотивите на “феновете” за тези искания са малко като “заьо, защо си с шапка? Заьо, защо си без шапка?”. А действията им изглеждат като режисирани от някъде другаде… Може и да не е така, но така изглежда. След като тези от Разград, Бистрица, Подуяне и разни други, които е ясно, че искат не ЦСКА да са слаби, а да не съществуват казват, че най-доброто за армейците е Гриша Ганчев да се махне трябва да се замислиш сериозно дали наистина е така… А по някаква странна причина мнението на организираните “фенове” съвпада точно с това на бистричаните с дългото име, които събраха куп “легенди” на ЦСКА и се замечтаха за “Армията”. Случайно съвпада и с мнението на “обективните” синьо-зелени спортни медии… Много случайности станаха. Кой знае! Може пък наистина да са просто случайности? Едно е сигурно. Организираните “фенове” със сигурност не са болшинството фенове на ЦСКА. Те просто имат по-голямо поле за изява в медиите. Като се имат предвид и действията им някак е нормално.

Това, което правят организираните е единствено поредното покачване на напрежението в отбора, поредните скандали и поредните поводи за този или онзи да предявяват някакви претенции. Скандали, които са единствено по вкуса на един отбор от Бистрица и тези, които откровенно не харесват ЦСКА. Скандали, които не са от полза за ЦСКА. Скандали, които както обикновенно се случват преди важните за армейците срещи… Тези за Европа и началото на първенството… Важно е ЦСКА да не стартира добре, защото тази година конкурент на разградчани трябва да бъдат вековниците на Мъри. Ако може и в Европа да се издънят ще е супер за тях, но това е друга тема…

Тези “фенове” пишат някакви декларации, “кървави писма” или както там ги наричат “обективните”, имат някакви искания, но реално не предлагат някаква друга алтернатива. Искаха в отборът на ЦСКА да има млади български момчета от школата на отбора. Играчи, които “знаят какво означава ЦСКА”. Сега не искат. Според организираните “фенове” ЦСКА е достатъчно голям отбор и като се махне Гриша Ганчев винаги ще се намери кой да вземе отбора. Не трябва много за да се сетиш какво ще се случи ако на този етап Ганчев се махне от ЦСКА. А, това с феновете, които мислят, че могат да издържат отбора го видяхме на няколко места из България и се убедихме, че не работи. Реално те не са хората, които могат и ще издържат отбора. Не са те тези, които да казват кой да бъде треньор. Не те трябва да ръководят и селекцията. Тези “фенове” със сигурност няма да липсват и на всички останали, които ще продължат да подкрепят отбора на стадиона. Едва ли на някой ще му липсват димките и бомбичките в краката и ракетите над главата.

Единственото, което феновете трябва да правят е да подкрепят отбора на стадиона по всяко време. Ако си на стадиона поради друга причина винаги ще си намериш повод да не идваш. Като не искат да идват на “Армията” да не идват… Ако им се ходи на друг стадион да ходят. Сигурно е, че всички, които обичат ЦСКА ще бъдат на стадиона… Както всеки път.

автор:

Симеон Димитров

Related Post