Мозъкът Стоилов не успя да измисли нищо
с което да победи отборът на учещият се на занаят Томаш. Дори може да се каже, че треньорът без успехи, както го наричаха спортните специалисти преди мача между сините и смърфовете на “Герена”, надхитри бащата на правилния футбол и взе точка в Подуяне.
Преди мача на “Герена” футболните специалисти обясняваха как Мъри е най-доказалият се футболен треньор в България, а водения отбор е най-завършеният и добре играещ. За Томаш се казваше, че до този момент не е показал своя треньорски талант, а Локо ПД са далеч от съвършенството… Че Томаш все още е в началото на треньорският си път е ясно, но честно казано с какво точно Мъри е доказал, че е някакво треньорско светило, каквото го изкарват медиите и за каквото той също се мисли… Футболните “специалисти” смело обявиха господин правилният футбол за най-успешния роден треньор за 21-ви век. Мъри от своя страна изглежда мисли и се държи така все едно всичко в треньорството в България започва и свършва с него. Любопитно ми е на какво основание е всичко това. Историята помни, че в треньорската си кариера тренера на сините е пряко замесен във всички големи издънки на отборите, които е водил. Като се започне от Беверен и Тампере, мине се през издънките като треньор на Литекс, Анортозис, кратката му, но наситена със загуби от посреедствени отбори кариера в националния отбор на България и се свърши с Хамрун… Не съм някакъв футболен капацитет като тези, които го възхваляват, но си мисля, че заради всички тези “специалисти” Мъри така и не си научава урока и се превръща повече в медийна звезда, отколкото в реална треньорска величина.
Едно центираре промени резултата
В последния мач на сините срещу Локо ПД водените от хасковлията привидно бяха по-активния и по-добър отбор. От първата минута сините започнаха да тичат много и заложиха на борбата в средата на терена. Проблемът от целият им ентусиазъм беше, че действията им бяха еднотипни и съответно лесно разгадавани от противниците им. След едно центриране от пряк свободен удар домакините поведоха в резултата, но така и не успяха да затворят мача и да победят.
Сините създаваха суматоха пред противниковата врата, но като се изключи пропускът на Роналдо останал очи в очи с вратаря на смърфовете не създаде нищо кой знае колко впечатляващо. От всички “положения” и удари на сините по посока вратата на пловдивчани можеше да падне и втори гол, но за целта трябваше и доста късмет. Сините тичаха много и имаха желание да победят, но както е казал поета “само с тичане и желание не става”.
От своя страна Локо ПД през целия мач си играеше своята игра и опитваше да вземе нещо на контри. Томаш и отборът му явно знаеха, че рано или късно ще получат своя шанс и продължаваха по план. Пловдивчани създадоха няколко опасности и биха няколко корнера, от които можеше да се получи нещо, но до 76-тата минута това беше всичко. Все пак смърфовете дочакаха своя шанс и с първия точен удар по посока на вратата на сините успяха да изравнят резултата. След това учещият се Томаш направи няколко смени и показа на мозъка Мъри как се затваря мач. От изравнителния гол до края на мача сините нито имаха възможност, нито знаеха как да постигнат победата… Единственото, на което разчитаха беше много късмет.
Томаш имаше ясна идея как да излъже своя противник и я следваше през целия мач.
Мъри пък нямаше отговор на почти всички предложени му дилеми. Пловдивачни и учещият им се треньор си тръгнаха с точка от “Герена”, а светилото в треньорската професия и разказвач на къси приказки така и не успя да измисли нещо, с което отборът му да победи. В крайна сметка се оказа, че без помощта на ВАР е мног по-трудно от очакваното, и че приказките са едно, а уменията и действията друго.
След мача великия стратег изтъкна като причина за равенството многото пропуски на сините футболисти. Малка подробност е, че удар, който минава на 5-10 метра над вратата не е пропуск. Не е пропуск и точен удар, който достига до вратата с такава сила, че дори и три годишен вратар ще го хване…
Мозъкът Мъри беше надхитрен от ученикът Томаш и равния резултат на “Герена” си е абсолютно резонен.
автор:
Симеон Димитров