Хората сме различни, същото се отнася и за привържениците на ЦСКА. Другото би било ненормално и дори скучно. Едни са с ведър поглед към живота и търсят винаги насладата от него. Други са песимисти, някои дори обичат да страдат. Има и такива с по-проклет характер, които се мъчат да подклаждат това страдание.
Аз съм от първите и изпитвам голямо удоволствие при всеки мач на ЦСКА, а и от самия факт, че имам късмета да съм привърженик точно на този велик отбор.
Вчерашният мач не направи изключение и всяка от изброените групи намери в него това, което търсеше. Видяхме прекрасното поведение на Сектор Г, който не спря мощната си подкрепа. Чухме и вайкания от някои във В, а дори и викове “оставка” от една групичка в А, която очевидно идва на мачовете, за да търси повод точно за такива изяви.
Ние сме Армейците и винаги искаме победата. За това не можем да бъдем доволни от равенството. Но, ако погледнем обективно, има и поводи да не бъдем толкова критични. Надиграхме категорично силен и сработен отбор, който буквално преди няколко дни смачка подуенската дружинка. Да, допуснахме нелепа колективна грешка, но през останалото време не оставихме съмнение кой е по-добрият на терена. Показахме добра физическа издръжливост и непримиримост до самия край. Имахме положения и греди, вкарахме красив гол. Малко не достигна за победата. Да се надяваме, че късметът, който напоследък ни отбягва, ще ни споходи най-сетне в предстоящите решителни мачове – вечното дерби, вторият полуфинал и, дай Боже, финалът за Купата. Това са мачовете на истината и вярвам, че привържениците ще подкрепим масово и мощно момчетата в тях.
ЦСКА е едно от най-хубавите неща в нашия живот и ще бъде крайно нелепо да не използваме всяка възможност да бъдем заедно с любимия клуб.
автор:
Пламен Живков