Особенностите на българският футбол

March 9, 2022

“Обективните” и силно зависими медии не спират да обясняват колко интересно и “оспорвано” е родното първенство. Непрекъснато се дава за пример “борбата” за титлата между ЦСКА и проекта от Разград, и оспорваната битка на останалите за шестицата… Реално обаче истината е малко по-различна. Родният футбол си има една особенност, която отличава футболът в България от този по света. В родината ни футболното първенство е един вид 30-40 приятелски мача за един отбор, който се подготвя за участието си в европейските турнири и парите от там. Футболният съюз, спортните медии и всичко останало свързано с футбола са изцяло подчинени на един човек и този отбор. Това вече не е тайна за никого, а последните години е особенно грозно и фрапантно. Според последните правила на УЕФА, на шампионът на страна като нашата са му нужни една-две победи, за да попадне в някоя от групите на европейските турнири и да печели огромни за родните стандарти пари. Ако си втори или трети въобще не е сигурно, че ще преодолееш всички квалификации до групите и ще стигнеш парите, затова е важно да си шампион… Тази малка подробност движи футболът в България.

Ако някой до този момент е пропуснал очевадното реферско подпиране на “хегемона” и решенията на футболния съюз, които по някаква случайност са все в полза на разградчани, то последните седмици и особенно последния кръг от “А” групата вече със сигурност се е убедил, че няма начин нещата да се променят… И каквото и да си говорим няма вариант друг освен “хегемона” да бъде шампион. Поне не и докато тези, които в момента си играят на шефове на футбола са в Бояна.

Преди известно време БФС реши да разреши отборите да картотекират повече играчи извън ЕС. По някаква странна случайност делиорманци разполагаха с играчи извън ЕС в повече от разрешеното и благодарение на тази поправка в правилата успяха да ги картотекират. Обясненията на футболните шефове, че всичко това е в полза на футбола в България са приказки за наивници. Почти толкова верни, колкото тези, че родната “А” група е оспорвана. Примерите са толкова много, че няма нужда да се връщаме много назад във времето за да видим някой.

В последния кръг за пореден път се показа на всички участници в родния футбол кой командва и кой ще бъде шампион. Мачът на отбора на човекът от Изпълкома беше отложен заради снега и лошото време, а на другия ден “националната кауза” игра докато не отбележи победен гол. В същото време на стадион “Васил Левски” конкурентът на “хегемона” за първото място изигра своя мач в снега и калта. А за да е по-сигурно, че условията ще са максимално лоши и ЦСКА ще загуби точки, и да е по-спокойно доиграването на първенството си сложиха един “принципен” рефер, който е известен с това, че след като показа заслужен червен картон на една от звездите от Делиормана след това “си призна”, че е направил грешка за да отменят картона. А като капак на всичко май някой спря отоплението на стадиона преди да започне мача… Поне така изглеждаше отстрани. Малко преди да започне мачът теренът изглеждаше добре, а след това изведнъж започна да се трупа сняг, който до десетата минута направи терена абсолютно негоден за игра.  Кой спечели от това, което се случи на националния стадион може да се сети всеки. Делиорманци вече имат комфортна преднина на върха и могат да са спокойни.

Българският футбол се е превърнал в заложник на един проект и докато Боби Михайлов е на власт ще е все така. Какво да се случва ще се решава в Делиормана, а БФС ще вдига наздравици и ще е съгласен с желанието на човека. Футболът в България ще затъва, а всичко ще се прави в името на “националната кауза”. Изпълкомът видя, че Михайлов не може да спечели и отмени конгреса. Така тези, които в момента дърпат конците на родния футбол ще продължат да го правят още известно време. Това е добра новина за Делиормана и лоша за футболът. Пропадането продължава.

Друга странна осбенност на родния футбол, която я няма никъде другаде по света е поведението на голяма част от от участниците в “А” група. Почти всички от отборите участващи в най-горното ниво на родния футбол изглежда нямат амбиции за по-горно класиране. Те по-скоро са нещо като пълнеж на “А” група и играят в полза на “отбора”, а къде ще се озоват накрая в класирането няма значение.  От страни погледнато изглежда, че са доволни от сегашният си статут на слуги и правят всичко, което е по силите им този, когото трябва да е доволен. Какви са им мотивите и стимулите за това можем само да гадаем, но докато това е така няма вариант шампионът да е различен от проекта на един член на Изпълкома. Няма вариант шампионатът наистина да стане оспорван и няма вариант родният футбол да дръпне нагоре, а покрай него и националният ни отбор.

Тези в БФС имат някакво тяхно обяснене за националния отбор, в което винаги вмъкват “ние не играем” и “българското първенство е пълно с чужденци, които пречат на родните таланти”. Всички знаем, че не това е причината за слабия национален отбор. Тези дни в Шампионската лига видяхме един Интер, който игра срещу Ливърпул с не повече от двама италианци в състава си… Така между другото са и повечето водещи италиански отбори. Това обаче не пречи на Адзурите да имат силен национален отбор. Не им попречи и да станат европейски шампиони 2020-та година… Така че тази версия май нещо издиша. Ако някой млад български футболист е научен да играе футбол, а не на родните особенности на играта, то той ще успее да пребори конкуренцията и да се наложи във водещите ни отбори, а след това и да играе с успех в националния.

Проблемите на българският футбол са тези в БФС и проекта от Делиормана. Нещото, което преди години нарекоха “национална кауза” е най-голямото зло за българския футбол. Може да звучи силно, но последните години всички, които обичат футболът в България го виждаме. Родното първенство е превърнато в цирк.

Въпреки всички финтове, които опитват на Бояна времето им е преброено. Махането на Михайлов и компания е крачка във вярната посока. Отстраняването на туморът от Разград ще е трудно… Като всеки тумор и този ще се махне трудно, но в крайна сметка всички, които обичат футболът се надяват, че ще се случи.

автор:

Симеон Димитров