Само окло месец след като в стил Тити Сираков обяви през сълзи море от пари за сините обственикът на сините заяви, че прекратява разговорите с Диксън. След филмчето с “красотите”, които ще се случат в квартала очакванията бяха други, но изведнъж Сираков шокира всички.
Няма да има копие на “Парк де Пренс” на мястото на “Герена”. Няма да има МОЛ, баничарница и басейни. Няма да има палми и обратно движение… Феновете на сините и жителите на района са в потрес от развитието на събитията. Едните очакваха “златен дъжд” над Герена, а другите квартал като по филмите. Най-недоволни от решението на Сираков за спирането на разговорите с господина от Лондон са брокерите на недвижими имоти, които доволно потриваха ръце и очакваха огромно покачване на цените на имоти в района… Ами, всичко свърши. Каквото било, било. “Бизнесменът” си замина и ако се върне ще е за да обиколи отново заведенията по морето с Джизъса и да хапне някоя баничка с литър вода.
Сега, обаче освен за сините проблемите са и за тези във футболната централа. За сините проблема е, че няма кой да им спусне някой спонсор, който да ги оправи. За БФС проблема е в издадения лиценз на практически фалирал клуб… Въпросът защо е логичен, но отговорът е ясен и няма да го коментирам.
Сините дължат доста големи суми на НАП,НОИ и на кой ли още не. Лошото за тях е, тези суми нарастват с всеки изминал ден. Не съм специалист, но всичко това отива към процедура по несъстоятелност, която между другото според мен трябваше да се случи много по-рано.
Сега остава да видим план Б или по-вероятно на този етап “В” от Сираков. Той самият заяви, че работи неуморно и опитва да намери някой лев за сините по всякакъв начин. Проблемът е, че когато няма кой да го спусне от някъде е значително по трудно, но така е в реалността.
Жителите на “Сухата река” и Подуяне” са разочаровани. Няма да има палми, няма да има басейни, няма да живеят в бохемски квартал и имотите им няма да поскъпнат поне тройно….
Сините също са разочаровани, но в крайна сметка винаги идва някой ден, в който да си платиш за гяволията…
автор:
Симеон Димитров