Нищо изненадващо на “Футболист на годината”

February 9, 2023

Българската асоциация на спортните журналисти направи своя избор за анкетата “Футболист на годината”, а на пищна церемония бяха раздадени наградите. И тази година в изборът на журналистите изненади нямаше и тежките футболни пристрастия надделяха при изборът на номер едно в почти всички категории на класацията. А “Футболист на годината” все повече заприличва на сергия, на която собствениците на някои отбори опитват да повишат цената на играчите, които искат да пласират зад граница. Това не би трябвало да изненадва никого, но по този начин въпросната класация с всяка година става все по-безсмислена. За да станеш призьор в “надпреварата” “Футболист на годината” няма нужда да си най-добрия. Достатъчно е да си в правилния отбор… и собственикът му да е решил, че трябва да те пласира някъде.

Изборът на Кирил Десподов за най-добър футболист и подгласниците му предизвикаха много коментари, но ако приемем, че капитанът на националния отбор е най-малко слабия изборът може да се приеме за правилен. Друг е въпросът за призът му за “най-добър нападател”. Не твърдя да съм някакъв капацитет, но си мисля, че нападателят трябва да вкарва голове, а Десподов дори не е в топ 10 на голмайсторите в “А” група… Но пък иска да играе отново в чужбина.

Изборът за “най-добър вратар” също показва, че според силно пристрасните журналисти няма нужда да си най-добрия. Просто трябва да си “от нашите”. И естествено да искаш да играеш в чужбина.

Върхът на всичко… Или “черешката на тортата” са останалите избори на спортните журналисти. Върхът на “политкоректната” синьо-зелена журналистика.

За изборът за “най-прогресиращ млад играч” може да се дискутира много. Победителят Никола Илиев, който е играч на италианския Интер показва качества, но все още за него не може да се каже “прогресиращ”… Все пак Илиев е играч на отбора на Интер до 19 г. Повиквателната му за националния отбор от много дълго време не означава нищо. Това, че някой, някъде е казал, че има качества е добре, но също не означава почти нищо… Поне докато не ги покаже на по-високо ниво от юноши. За подгласникът му Марин Петков освен, че е резерва в правилния отбор няма какво повече да се каже. В същото време един млад играч, който е титуляр във всеки мач е трети в класацията на “обективните”. Християн Петров е титуляр в отборът си. Стабилен е в защита, показва добри игри в родната “А” група и изигра много силни мачове в Европа. Явно единственото, което го разделя от “най-прогресиращ млад играч” е, че играе за ЦСКА. Футболните пристрастия са ясни, но не прави чест на някои журналисти, мигащи 100 пъти в секунда да обясняват колко слаб защитник е Петров защото се е “подхлъзнал на мокрия терен” или не е отиграл добре някоя топка заради силния вятър…

Недоумение води и плюещата “звезда” класирана на второ място за “най-добър полузащитник”. Съмнявам се, че халфът, който беше тотално обезличен от 37 годишен служител на бреговата охрана и 34 годишен пожарникар от Гибралтар е един от най-добрите халфове в България… Няма смисъл да споменавам Хамрун, Джохор и разни такива отборчета срещу които синята “звезда” въобще не изглеждаше като топ халфът, за какъвто го представят.

Изборът за защитници също е меко казано неадекватен. Недялков беше най-добър преди време, а присъствието на двама играчи на сините в топ 5 води единствено до недоумение… Да споменавам ли отново Хамрун, Джохор, Ал Кувейт…? А нелепите отигравания на тези сини “звезди” в “А” група?

Бащата на правилния футбол получи вота на “обективните” за “Треньор №1”. Тренера, който напоследък се изживява като последна инстанция в родния футбол бе обявен за номер едно, но на какво основание е мистерия. Правилния футбол на Мъри хич го няма, а отборът му записва провал след провал. Сините успяха да загубят от малтииски анонимници в ЕКТ. В първенството са на 14 точки от лидерите в класирането и отпаднаха от турнира за купата, а това означава поредна нулева година за отбора от Подуяне. Освен всичко това Мъри успя да подобри антирекорд на сините за неспечелени мачове… Всичко това поставя под сериозни съмнения треньорските умения на човека от “Герена”. Мъри е достигнал някакъв пик в своята кариера и е останал там. Проблемът е, че футболът е едни десетина години по-наред от неговите виждания. Единственото хубаво нещо, което се случи на треньора на треньорите е победата над ЦСКА… Е, както казват старите хора “и кучия гъз все някога го огрява слънцето”…

В същото време нито един играч на лидера в класирането ЦСКА не получи признание. Явно това, че армейците са лидери в класирането, имат най-добрата защита в шампионата и второ по резултатност нападение не е достатъчно. ЦСКА взе приза за най-добър отбор, но според “обективните” гласуващи журналисти нито един армеец не е на топ ниво у нас. Излиза, че ЦСКА няма нито един качествен футболист, но разполага с най-добрия отбор… В това има лек нонсенс.

Погледнато от друга страна ЦСКА не получи нито едно отличие, но всички, които получиха такива се оказва, че са направили силни мачове срещу армейците… Излиза, че да победиш ЦСКА е единица мярка за успех. “Обективните” официално не дадоха нито една награда на ЦСКА, но без да искат обявиха армейците за номер едно във всички категории.

С вссяка година “Футболист на годината” става все по-безсмислена класация, но все пак честито на печелившите…

автор:

Симеон Димитров