Самопровъзгласилият се за “хегемон” проект от Делиормана записа поредна загуба в Европа. Това напоследък е нещо обичайно за тях. В последните години победите на родните “евробойци” се броят на пръстите на ръката и единствено правилата на УЕФА им позволяват след няколко загуби да играят в групите на евротурнири. Новото е, че въпросната загуба е рекордна за роден отбор в ЕКТ.

След злополучния мач в Дания Изпълнителният директор на Лудогорец Ангел Петричев влиза в съблекалнята на отбора и пита треньора  Ивайло Петев:

АП: – Иво, к’во стана бе?

ИП: – Ами… До 1-1 играхме добре…

АП: – И какво се обърка? Какво липсваше на отбора тази вечер?!

ИП: – Ами какво… Без тези, на които разчитаме най-много в България  толкова… 1-1.

АП: – Какво 1-1 бе? Те после ви вкараха още 6!

ИП: – Ами това и аз казвам. Без тези стигнахме до 1-1, но нямахме сили и възможности за повече…

Настава кратко мълчание. След това Петев продължава.

ИП: -… Ако имаше как да разчитаме на тях при 1-1 щеше да е различно… Те със сигурност щяха да измислят нещо… Знаеш как е… Няколко разговора с треньорите, резервите, а ако се наложи и с част от феновете на стадиона и мачът е свършил…

АП: – Абе аз знам, ама… Ако шефа не им измисли друго гражданство няма как да са с нас в тези мачове. УЕФА не разре…

При  двамата влиза Моци и ги прекъсва.

КМ: – Абе, к’во стана бе?

ИП: – Айде и тоя!… Не ме е яд, че е умряло магарето, а защото на всеки трябва да обяснявам от какво е умряло…

КМ: – К’во магаре бе?! Тия ни вкараха 7 гола! К’во ше кажем на феновете?

ИП: – Ами, те феновете си доядоха сандвичите и си тръгнаха още на полувремето…

КМ: – Мача го даваха и по телевизията бе!

АП: – Шефа го е гледал…

ИП: – Дали?

КМ: – … Сигурно…

АП: – Мани ги феновете. Какво ще кажем на шефа…

ИП: – Ами, че до 1-1 играхме добре, а после нямахме спортен шанс…

КМ: – Иво… 1-1 беше в осмата минута…

ИП: – Ами…

АП: – После ни вкараха още 6…

ИП: – Ти видя ли ги техните голове? Егати тъпите голове…А юношите им видя ли ги?… Егати юношите! Нямат нищо общо с тея от Герена… Тоя младеж дето го пуснаха ни развинти.

АП: – И аз това казвам… Ама… Тъпи, ама 6…

КМ: – Шефа сигурно ше се ядоса…

Настъпва мълчание, което е нарушено от Изпълнителният директор.

АП: – Трябва да измислим какво да правим…

ИП: – Ами, ще се извиним и… Може да кажем, теренът е бил лош и не сме могли да играем нашата игра…

АП: – Абе, напоследък често го използваме…

КМ: – Ама работи…

АП: – Може да направим като другите отбори и да подадем оставка.

КМ: – К’ва оставка бе?! Аз имам трибуна.

ИП: – Айде стига и ти с тая твойта трибуна.

КМ: – Ами имам. Легенда съм и имам трибуна… Ти какво имаш?

АП: – Стига! Подаваме оставка и се правим на принципни.

ИП: – А ако шефа я приеме какво правим? Тука дават добри пари.

КМ: – Аз имам трибуна. Няма начин да я приеме… Легенда съм. Ама ти…. Тебе вече те разкриха, ама може да идеш някъде във “В” група.

ИП: – Ти па си много ОК… Каратист…

КМ: – Аз имам трибуна!

АП: – Стига! Ако се наложи подаваме оставки. В най лошия случай шефа ще ни прати в Бистрица… Там също дават пари, така че няма проблем…

КМ: – Ама аз тука имам трибуна…

ИП: – Айде стига с тая твойта трибуна.

АП: – Добре. Така правим. Аз сега като изляза ще кажа, че ще ме е срам да погледна феновете в очите за по-голяма тежест…

КМ: – Стига с тия фенове бе!

АП: – Слушай малко бе! Аз казвам колко ме е срам. Петев казва какъв резил е това и колко го е срам… Ти (КМ) не казваш нищо и чакаме утре… Ако се наложи подаваме оставки… За тежест… Да покажем колко сме големи… И като излезете пред камерите не се хилете като Текпетей, а изглеждайте съсипани… Малко професионализъм…

ИП: – Имам чувството, че ще се прецакаме…

КМ: – Аз имам трибуна и съм легенда…

ИП /мърмори си тихо/: – Преди ме караха да се събличам, сега ме карат да си подавам оставката… Следващия път не знам какво ще ме карат да правя…

* * *

Този разговор между тримата големи при “хегемоните” никога не се е случвал! Но би могъл да се случи… Ако не се е случвал, би могъл да се случи. Защото разговори има много… И случки има много… А това, което ще се чуе като разговор и случи като случка никой не може да предвиди.

автор:

Симеон Димитров