Родните национали загубиха от Люксембург у дома с 1:2 на старта на борбата в Лига на нациите. Загубата не е приятна, но все пак във всичко това можем да видим и нещо позитивно. Лъвовете играха на доста добро ниво поне до около 25-30-ата минута… Това си е почти половин полувреме. Жалко, че мачът не беше 30 минути, а 90… “Плетяха” се едни комбинации, атаки, страхотни отигравания…. Все едно гледаш бразилския национален отбор от най-добрите му години. Наслада за окото на българският футболен фен. Е, през това време отборът на Люксембург можеше да отбележи поне три пъти, но няма да го правим на въпрос. Все пак България водеше в резултата, играеше футбол, който да радва окото на феновете и имаше някакви удари за статистиката. Вярно, че повечето бяха все едно три годишно дете рита топката, но пък трябва да се отбележи положителния факт, че повечето удари бяха точни… Националите имат напредък. Сега отправят точни удари, а след време евентуално ще започнат и да вкарват голове… Това пък може да доведе и до победи…
Към края на полувремето дойде и моментът на капитанът в този мач Кристиан Димитров. Той отново някак не се ориентира и отигра така, че топката се озова в противников играч сам срещу вратаря…. Логичното в този момент се случи и Люксембург изравни резулата. Капитанът Димитров направи нещо подобно скоро и с клубният си отбор, но това е друга тема.
След изравнителния гол на отборът на “Великото херцогство” българският национален отбор не успя да сътвори нищо, с което да затрудни поне малко отборът на Люксембург. Дори напротив. Вместо родните национали да покажат класа и да победят се получи точно обратното. Тези, на които доскоро им казвахме “футболно джудже” вкараха втори гол и победиха.
С оглед на резултатите от последните години това някак е нормално. Футболните фенове свикна с непрекъснатите загуби и май вече дори не правят някаква драма от това, а го приемат с философското “важното е да сме живи и здрави”…. Родните национали създадоха някакви положения, но така и не стигнаха до нещо повече. Както беше казал навремето шеф Георго Иванов – Гонзо ” няма как да вляза на терена и аз да вкарвам създадените положения”…. Прав е. Той като действащ футболист не можеше, пък камо ли сега. За него беше страшен късмет, че не му плащаха на вкаран гол, защото ако беше така сега щеше да дължи пари на всичките си отбори, но това сега няма значение…
Ами, такива са реалностите. Каквото е нивото на БФС, такова е нивото на футбола в България…. основно…
“Важното е да сме живи и здрави”.
Симеон Димитров