Едната България отказа да загуби от Португалия

25 септември. Пазарджик. България U21 приема Португалия в квалификациите за Европейското първенство.

Съперникът пристига с впечатляваща серия от шест победи и едно равенство, без допуснат гол в тези седем срещи.

Португалия повежда с попадение на Густаво Варела в 50-ата минута.

Резултатът се запазва почти до края.

Но в 87-ата минута Тодор Павлов изравнява. В добавеното време Александър Маринов довършва обрата.

България печели с 2:1.

Това не е просто хубав резултат. Това е победа, постигната в момент, в който отборът вече е бил притиснат от резултата и времето.

Именно реакцията след изоставането прави този двубой толкова интересен.

Другата България позволи на Люксембург да я обърне

На следващия ден мъжкият национален отбор посреща Люксембург в Пловдив.

Тук сценарият започва значително по-добре.

Още в 18-ата минута дебютантът Асен Чандъров открива резултата.

България води.

Вместо това попадение да даде увереност, постепенно инициативата преминава към съперника.

В 37-ата минута Леандро Барейро изравнява, а през второто полувреме Венсан Тил довършва обрата.

Краен резултат: България – Люксембург 1:2.

За първи път в историята националният ни отбор губи от този съперник.

Разбира се, футболните мачове не се решават само с характер. Има тактика, индивидуална класа, организация и качество на съперника.

Но когато в рамките на едно денонощие виждаме два толкова различни сценария, сравнението става неизбежно.

Две Българии. Един футбол. Какво се случва между тях?

Би било твърде лесно да кажем, че младежите са добри, а мъжете просто не стават.

Това не е анализ. Това е реакция след два мача.

Но резултатите поставят важен въпрос: как превръщаме успешните млади футболисти в конкурентоспособни играчи на мъжко национално ниво?

Пътят не приключва с повиквателната за младежкия национален отбор.

След това започва по-трудната част: място в клубния състав, редовни игрови минути, работа под напрежение и постепенно натрупване на опит.

Една победа над Португалия не доказва, че всички тези футболисти са готови незабавно за мъжкия национален отбор.

Но показва, че има играчи, чието развитие заслужава внимание.

И ако след няколко години отново се чудим защо България няма достатъчно конкурентоспособни футболисти, би било добре да можем да отговорим какво сме направили с това поколение.

В България всеки е талант. Докато не стане на 23 години.

В българския футбол обичаме младите таланти.

Особено когато печелят срещу Португалия.

Тогава започват големите очаквания, сравненията и обещанията за светло бъдеще.

Само че футболистът не се развива с публикации във Facebook.

Не се развива и с три минути в добавеното време, ако това е единственият му шанс за цял месец.

Развитието изисква системна работа, правилна конкуренция и реално игрово време.

Тук отговорността не е само на националните селекционери.

Клубовете, академиите и футболната федерация имат различни роли в този процес.

И въпросът не е дали младите българи трябва да получават място по паспорт.

Въпросът е дали създаваме достатъчно условия те да заслужат това място и да се развиват след това.

Селекционерът ли е виновен? Удобният въпрос пак е на масата

След поражението от Люксембург съвсем естествено вниманието се насочи към селекционера Александър Димитров.

Треньорът носи отговорност за подготовката, избора на състав, тактиката и реакцията по време на мача.

Тази отговорност не може да бъде прехвърлена другаде.

Но ако ограничим анализа единствено до човека на резервната скамейка, рискуваме отново да пропуснем по-голямата картина.

Българският национален отбор не започва от нулата при всяка треньорска смяна.

Той наследява футболистите, подготовката и развитието, които българският футбол е произвел през предходните години.

И колкото и добър да е един селекционер, няколко тренировъчни лагера не могат да заменят дългосрочната работа.

Затова въпросът трябва да бъде двоен: какво можеше да направи по-добре треньорският щаб срещу Люксембург и какво трябва да се промени в развитието на националните състезатели?

Не превръщайте победата на младежите в поредния еднодневен празник

Победата над Португалия е прекрасен повод за радост.

Но тя трябва да бъде и повод за конкретни действия.

Кои футболисти са готови да направят следващата крачка?

Кои получават достатъчно игрово време в клубните си отбори?

Как се проследява развитието им?

Има ли последователност между изискванията на младежкия и мъжкия национален отбор?

Това са въпросите, които си струва да бъдат зададени след подобна победа.

Защото аплодисментите са заслужени.

Но ако след тях не последва нищо, след няколко години ще си спомняме за този мач като за поредния светъл момент в иначе познатата картина.

Най-важният резултат още не е изписан на таблото

На 25 септември България U21 победи Португалия с 2:1.

На 26 септември България загуби от Люксембург с 1:2.

Два различни отбора, две различни възрастови категории и два отделни футболни мача.

Не можем да правим генерални заключения за целия български футбол само от тези 180 минути.

Но можем да използваме контраста, за да зададем правилните въпроси.

И най-важният от тях не е дали младежите са по-добри от мъжете.

А как да направим така, че след няколко години тези талантливи млади футболисти да бъдат част от един по-силен мъжки национален отбор.