ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА

ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА post thumbnail image

 Днес бе избран футболист номер едно на България. Като се замисля колко наистина големи футболисти не са ставали футболист на годината, а сега какви идиоти се кичат с тази титла чак ми става смешно… И тъжно…

  Капитанът на Локо Пловдив Димитър Илиев е футболист на годината за 2019 на България. Той изпраща може би най-силната  година в кариерата си и най-вероятно заслужава наградата повече от другите. Нека му е честито, и тази година в кариерата му да продължи да се повтаря, а не да е някакъв малък фойерверк и след това нищо.

 Едно нещо обаче, ми е много любопитно. Как така най-добрия български футболист не го викат и не играе за националния отбор. Или всъщност, викнаха го еди-два пъти, но не игра. Явно както и си мисля в националния не се викат най-добрите, а „най-заслужилите“. На тази мисъл ме навежда и факта, че миналогодишния номер едно в тази класация Кирил Десподов, и единствения, който играе на запад (и бележи доста) също не играе много-много за националния. Не съм някакъв футболен капацитет, а просто фен, но си мисля, че като избираш някой за футболист номер едно на България, значи той е най-добрия. А щом е най-добрия някак си е логично да играе за националния. Така мисля аз… Ама може и да не съм прав.

 Другото, което ми е любопитно е по какъв критерий е правена класацията. Пълна е с “туристи”. Май пак по някакви странни „заслуги“. Иначе нямам обяснение каква работа има в тройката Божиков, и  как така Станислав Генчев е номер три при треньорите?… За един приятел питам.

Както и да е.Може не всички да са заслужили, но…

 Честито на наградените.

И дано някой ден в тази класация да присъстват наистина най-добрите футболисти и треньори.

Автор:

Симеон Димитров

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Related Post

Чудесата стават не само по коледа. За Великден сините ще вземат по някой левЧудесата стават не само по коледа. За Великден сините ще вземат по някой лев

Ето, че чудеса стават не само по коледа. На Великден също стават чудеса. Поне за сините от покрайнините на София. С помощта на великденското чудо ръководството на столетниците от Подуяне