До 1944 г. конкуренцията в българският футбол е между Славия, Левски, АС-23, варненски, пловдивски клубове и няколко квартални софийски отбора. През тези години доминират белите с шест титли, а сините до този момент са с три. Сините от София, обаче, използвайки умело името на Апостола и неща като патриотизъм и подобни се приближават към двореца, властта и богатите по онова време българи.
След това по времето на Хитлер сините се приближават още повече до властта. Всички са виждали снимката на сините с изпънати за хитлеристки поздрав ръце. Еврейският Славия се избутва настрани за сметка на оформилият се като отбора на властта син отбор.
След 9.9.1944 г. „патриотичните“ сини хамелеони отново са избутани… или издърпани над другите. Те стават първия и на този етап единствен ведомствен отбор в България. Министерството на пощите и съобщенията ръководено от Цола Драгойчева започва да дава на „патриотите“ от Герена. Благодарение и на височайствата си закрила сините получават и щедри спонсорства. Спортистите на отбора от Подуяне стават образцови граждани на социалистическата ни страна. Всички знаят за изкачването на връх Мусала с бюст на Сталин и литературно-музикалната програма.
Между 45-та и 50-та година благодарение на партийната подкрепа и ресурсите спуснати към тях сините са абсолютен „хегемон“ в българия и с едно-единствено изключение през 48-ма печелят всичко, което може да бъде спечелено. Потискащата ги до 44-та година Славия вече е на заден план. Сините с помощта на партията са по-силни от всякога. Точно по това време в България се заражда един нов и голям отбор, който малко по-късно вечно вторите ще определят като враг номер едно. Подуянци ще видят очертаващата се конкуренция, която не им харесва и ще започнат да мразят този отбор повече, отколкото отбичат своя.
5 май 1948 г. Рожденната дата на ЦСКА. Тогава се сливат кварталният отбор Септември и ЦДВ. Екипите, с които играят са шампионско червено. Никой тогава не е вярвал, че червените от София ще спечелят републиканската титла само четири месеца след създаването си.
Септември при ЦДВ (ЦСКА) играе финал срещу Левски. Битката е като тази на Давид срещу Голиад. По това време се играят два финални мача. В първият мач на стадион „Юнак“ червените повеждат с 0-1, но сините обръщат резултата и побеждават с 2-1. Те се смятат за абсолютни фаворити и едва ли вярват, че новосформираните червени ще им бъдат някакъв опонент, но тогава виждат зараждащата се конкуренция. Любопитното е, че стадиона е претъпкан, като почти половината подкрепят армейците. Те пеят „Велик е нашия войник“.
Решаващата среща е на 9.9.1948 година отново на стадион „Юнак“. Червените започват бурно и въобще не бавят сините галеници на властта. ЦСКА повежда рано-рано в мача. Сините, обаче се съвземат и успяват да изравнят в 17-тата минута. Така първото полувреме завършва при равен резултат.
Второто полувреме публиката и армейците усещат, че сините са на колене. Продължават да ги мачкат и излизат напред за втори път. Шок за сините. Едва ли са очаквали такова нещо. Червените продължават да играят силно, но не успяват да вкарат трети гол, който ще им донесе титлата. Сините от своя страна, като че ли не очакват такова нещо и чакат да се случи някакво чудо, което да ги спаси, и да им помогне да спечелят. Пощенци така и не успяват да се отърсят от шока, а чудо за тях така и не се случва. Все пак до 90-тата минута успяват да удържат армейците да не вкарат.
Тече 90-тата минута. На стадиона ехти „Велик е нашия войник“. Една полувисока топка достига до Нако Чакмаков. Той отправя бомбен удар, топката се удря в гредата и влиза във врата на сините… 3-1! Червени шампиони!
След загубата в този мач сините не показват никакво спорсменство. Те не поздравяват армейците за успеха.
Почитателите на армейците нахлуват на терена и понасят своите нови любимци на ръце. Това е първата титла за ЦСКА и началото на кошмара за сините галеници на всички власти.
Автор:
Симеон Димитров