Последните години родните национали вървят стремглаво надолу. Феновете на футбола в България забравиха какво е чувството от победа на “лъвовете”.

В последните 18 мача националите успяха да запишат само една победа в безсмислен мач с Чехия. С това си постижение трупата на чичо Гошо в момента е точно над отбора на Сан Марино, които записаха 18 загуби от последните 18 мача.

Футболното джудже е на последно място, а точно над него предпоследното място си делят отборите на България и Андора. Двата отбора имат по 1 победа, 5 равенства и 12 загуби.

Родните национали не побеждават често и не вкарват много голове. Когато успеят да отбележат рядко е повече от веднъж на мач. Преди около година вкараха повече от веднъж при загубата от Косово с 3-2, а преди около три години успяха да вкарат цели три гола на Швеция.

Сега под ръководството на чичо Гошо постоянството в играта на националите се запазва и за 7 мача нашите се “разписаха” три пъти. Загубите естествено са най-много. “Лъвовете” загубиха пет пъти.

Едно нещо не може да се отрече на българските “лъвове”. Те са завидно постоянни. Всеки път когато излязат на терена играят еднакво слабо, не вкарват много голове и губят повечето пъти…

Постоянни са в изявите си и това не може да им се отрече, а цялото това постоянство естествено дава своите резултати. Българските национали вече са на едно ниво с отбори като Сан Марино, Андора,  Люксембург, Фарьорски острови и разни други, които до скоро наричахме футболни джуджета. Всъщност някои от тях в последните си 18 мача имат повече победи от “нашите” национали, но нека не издребняваме.

Утре предстои поредна среща на националите срещу Уелс. Да се надяваме ли на някакво футболно чудо? Все пак отборите, които имат шанс да се класират през квалификационните си групи не използват най-доброто си в тези мачове. Това дава поводи за известен оптимизъм в лагера на българите.

Всички можем да се надяваме на нещо, но според мен родните национали ще продължат с постоянството си.

Общо взето докато тези, които управляват футболът у нас са комплексирани “разбирачи” и такива, които футболът е последното нещо, което ги интересува нещата ще са такива. Едни хора ще казват кои футболисти да бъдат повикани, други кои да играят и всичко това ще бъде продиктувано не от това кой футболист е най-добър и в най-добра форма в момента, а кой футболист от кой отбор е и кой агент какво е намислил.

Преди години националният отбор на България беше сред четирите най-отбора в света, а сега е редом до Люксембург, Андора и подобни…

Най-тъпото е, че дотук ни докараха “четвъртите в света” заедно с един, които се интересува единствено от проекта си.

автор:

Симеон Димитров