Националите ни биха макетата в малко повече от мач

След победата над аматьорите от Гибралтар родните национали спечелиха и следващият си мач срещу Северна Македония. А, този мач каквото и да си говорим беше една идея повече от мач… Макетата бяха решили на всяка цена да се докажат и трябва да им се признае опитаха.

Започна се с надъхващи и меко казани грозни писания из местните медии, мина се през освиркване на химна на България и се стигна до поведение на футболистите на македонците, което дори в квартален мач не можем да видим. Западните ни съседи бяха излезли на стадиона “на кило кръв и метър кожа” и държаха да докажат нещо, което е единствено в техните глави. Истината, колкото и да не им се иска на съседите ни е, че тяхната история е свързана с тази на България. Колкото и да опитват да си измислят някакви неща, да строят паметници, антични сгради и какво ли не факта, че тази територия е пряко свързана с българската история е неоспорим за всички… Освен за макетата. Те може и да си мислят, че са създали света и от тях започва всичко, но за тяхно съжаление историците казват друго. Кризата на идентичността у западните ни съседи е очевадна и всички техни действия го показаха и в понеделник, а освиркването на родния химн беше меко казано грубо. Каквото и да говорят се видя, че комплексите им са много големи и колкто и да опитват да си измислят и изкривяват историята фактите са ясни.

В понеделник вечер българските национали победиха с минималното 1-0. Перфектна контра на лъвовете донесе гола, който направи разликата и донесе победа за трикольорите. Победа, която не е кой знае какво от футболна гледна точка, но заради всичко случило се преди и по време на футболната среща беше важно да се вземе. А, може би и както каза Вальо Антов освиркването на родния химн даде крила на родните национали да успеят.

Едно трябва да им се признае на трикольрите. Излязоха на терена, желаеха победата и я постигнаха. Постигнаха я освен с желание и с много битка на терена… По принцип не харесвам да се говори за битка, борба и там подобни когато става въпрос за футболен мач, но в случая след всичко, което се случи на арена “Тоше Проески” това май е най-точното.

България победи Северна Македония с гол на Десподов след една перфектна контра, много желание, битка и малко късмет. Въпреки твърденията на македонците родните национали победиха абсолютно заслужено. Можеше и малко по-убедително, но и така е добре.

Въпреки победата не трябва да изпадаме в еуфория, да започваме да правим някакви генерални изводи за работата на Кръстаич и да започваме с големите очаквания, защото се видя, че в националният ни отбор има доста слабости, които трябва да се отстранят. В атака и халфовата линия нещата са горе-долу добре, но в защита почти всичко куца сериозно. Почти нямаше центриране, което да не създаде суматоха пред нашата врата. Според мен за защитата трябва да се намери по-добра опция… Според мен… Няма да правя разбор на мача, защото анализаторите вече са го направили. Българските национали излязоха в Скопие с единствената мисъл за победа и я постигнаха. Това трябва да им се признае, защото отдавна не са изглеждали по този начин и не са играли толкова нахъсано.

Националите поставиха една добра основа, но за да припознае отново родния футболен фен този национален отбор трябва още. Двете поредни победи над аматьори и комплексирани грубияни са хубаво нещо, особенно като не са се случвали на националите ни от доста време насам. България има нужда от силен национален отбор. Феновете желаят силен национален отбор… Дано този път се получи. Стискаме палци и се надяваме.

автор:

Симеон Димитров

сподили в социалните мрежи