Отборът от Подуяне получи лиценз. Под някакво мъгляво условие и с незнайно какъв мониторинг, но все пак лиценз. Както се казва “приятел в нужда се познава”.

Според правилата свръхзадлъжнялото дружество на синия собственик със запорирани сметки (частично или не няма никакво значение) няма право на никакъв лиценз, но явно правилата не важат за всички в еднаква степен и понякога могат да се заобиколят. Пък и какво значат някакви си правила щом става въпрос за приятел? Стария приятел отново е измислил вариант и е дал лиценз на отборът от Подуяне. Вярно с някакво мъгляво условие, но какво от това. Наско Сираков има повод да почерпи.

Дали дългогодишния приятел прави услуга на синия собственик или не е трудно да се прецени. Най-вероятно приятелчето си мисли, че като заобикаля правилата с хитри трикове прави услуга. Какво точно мисли синият собственик не е ясно, но пък щом толкова много иска лиценза явно мисли нещо… Дали за дарения, дали за нова опашка от спонсори пред вратата на клуба, дали за друга орбита, дали за акции, дали за нещо друго никой не знае… Може пък днес на могилката да се роди някоя новина…

Отстрани погледнато изглежда, че за сините просто се забавя неизбежното. Дълговете към държавата се трупат и синия клуб затъва все повече. Дълговете към НАП са огромни, а дали ще започнат да се погасяват или ще продължат да се трупат нови е божа работа. Така изглежда отстрани, но може пък да има нещо, което не се вижда.

Приятелите са важни и е важно да можеш да разчиташ на тях. Синият шеф удари едно рамо на дългогодишният си приятел, а после приятелят му връща услугата. В крайна сметка отборът на Сираков има лиценз въпреки всичко. Каквото и да си говорим родната “А” група няма да е същата без декларациите, шпалирите, географските открития, моралните възгледи и всичко останало свързано със сините.

Айде честито. Наско, ще почерпиш… Пускай Преслава и наздраве!

НЕ-СПОРТ