Какво точно е българският футбол

На всеки, който следи Българската „А“ група му прави впечатление, че нещо не е както в „А“-групите по света. Родния вариант на най-висшето ниво на футбола определено е подвластно на едни негови си правила, които в повечето случаи незапознатите с родната футболна действителност не разбират и го определят като най-слабото първенство на света.

Какво точно е българският футбол?

  1. Много татуирани младежи с големи претенции и малки възможнисти на терена… Всички до един са много по-добри в чалга клубовете, отколкото на футболното игрище.
  2. За всяка родна футболна “звезда” е важно  да има една поп-фолк звезда или някоя актуална плеймейтка до него.
  3. Родните футболни „звезди“ не спазват режим… Режимите са за аматьорите на запад. Играчите в „А“ група пият, пушат и се веселят.
  4. Шеф на футболния съюз, който харесва Преслава повече от футбола и е по-вероятно да го видим на някое нейно участие, отколкото на някой от стадионите в България.
  5. Ръководството на футбола в България е съставено от собственици на футболни клубове. Едни от тях са спонсори на първенството, други държат телевизионните права, трети правят каквото трябва далаверата да върви. Всеки има своя принос за „доброто“ на родния футбол и се радва на съответните облаги. А, на собственика с най-голям принос към футболния съюз отборът му става „национална кауза“… Това е чест, към която всички се стремят, но малко я постигат.
  6. В българското първенство има „отбор на народа“. До преди малко повече от десетилетие това беше най-голямата “титла” за роден отбор. След това се роди “титлата” „националната кауза“, която е повече. Разбира се и за „отборът на народа“ има облаги. „Отборът на народа“ има право да не спазва нито едно правило в родни футбол. Титлата „отбор на народа“ ти дава възможност да получаваш лиценз, въпреки, че не покриваш нито едно условие да го получиш, дава ти право да правиш каквото си искаш и да не те наказват както дргите… Дава много права и привилегии, които гарантират съществуването му. Нещо като златния талон при шофьорите. Единственото, с което „отборът на народа“ трябва да се съобразява е „националната кауза“ или по ново му “хегемон”. В момента “националната кауза” е заместена от “хегемон”. С течение на времето някои хора разбраха, че не могат да купят толкова кремвирши, колкото са необходими да подържат “фенската” посещаемост на стадиона.
  7. В българското първенство важи едно единствено правило. „Хегемонът“ играе най-добрия футбол и накрая той трябва да бъде шампион. Ако някой път играта на “хегемона” не върви, то е защото играчите са изморени, немотивирани от многото титли или просто имат лош ден. Заради това няма лошо реферите да се намесят и да ударят едно рамо…
  8. Родния ВАР винаги е в услуга на който трябва и когато се наложи се намесва решително да зачете или отмени гол… Вместо да гледа за нарушение ще гледа за засада, която я няма. Ако има нарушение ще се гледа за засада… В краен случай, ако се наложи ще пусне някоя крива линия или ще измисли някой фаул две-три минути преди самият гол… Каквото трябва, когато трябва.
  9. Сравнена с мачовете в топ първенствата родната „А“ група изглежда все едно е пусната на бавни обороти.
  10. Единствено в България на конгрес за избор на шеф на футболния съюз 99% от отборите в  елитната група гласуват за един президент, а след това започват да се „оплакват“ от него… И така до следващия конгрес, на който отново гласуват за същия човек…. И така почти три петилетки.

11. Шефовете на отборите се „оплакват“, че отборите им „страдат“ от управлението, което те самите са избрали, а релно най-много страдат феновете и родния футбол, който върви само надолу.

… Дали някой въобще го интересува?

  Абе… сипи по едно и пускай Преслава…

автор:

Симеон Димитров.

сподили в социалните мрежи