Календарната година е към края си и е време за равносметка и анализ на свършеното. Малко преди коледа всички свързани по някакъв начин със сините от Подуяне се заредиха да правят оценки на свършеното и всички са единодушни, че изминалата година е била добра за тима на Сираков… Въпрос на гледна точка.

Какво беше доброто за сините през изминалата година?

Добро за отборът от Подуяне е това, че и тази година взеха лиценз и не се състезават в по-долна дивизия. За шефовете на сините доброто беше, че и тази година успяха да накарат феновете на отбора да дадат една камара левове, които никой ( или почти никой ) не разбра къде отидоха. От спортно-техническа гледна точка доброто беше двете победи над ЦСКА и взетата купа след една от тях. Тези победи не дойдоха след някаква страхотна игра на сините, а след безобразна такава на червените, а в крайна сметка по-малко слабият отбор победи. Все пак победата над вечния съперник си е победа, особенно когато в последните много мачове не си я постигал… Това общо взето е всичко добро за разказвача на приказки и отбора от Подуяне през тази година.

Всичко останало си е такова, каквото беше и в предишните години.

Отборът от кв. “Сухата река” се класира за еротурнирите и добави още едно географско откритие към богатият си списък. Сините отпаднаха рано-рано от полуаматьорски малтийски отбор, а европриказката на разказвача Мъри се превърна в кратък разказ с тъжен за сините край.

Родното първенство е по среддата си, а отборът от “Герена” вече загуби всякакви шансове за трофей. Сините са по средата на класирането в “А” група и отпаднаха от турнира за купата. Това на практика означава, че се задава поредната нулева година за закъсалите вековници, а само до преди някой друг месец Мъри и всички около него говореха за борба за титлата.

Освен всичко това Мъри успя да подобри и един антирекорд на сините като записа 9 поредни мача без победа. Всъщност в последните 11 мача сините имат една победа срещу аматьорския Вихрен Сандански за Купата на България. След всеки мач от “Герена” казваха, че отборът им играе силно и няма тим, който да ги е надиграл но резултатите показват нещо друго.

Дълговете на отбора си остават все така големи, а от това, което каза наскоро шефът Сираков излиза, че дори и се увеличават… На фона на цялата финансова криза Мъри направи “грандиозна” селекция, за която се твърдеше, че е от топ футболисти, защото тренерът има око за добрите играчи. От всякъде слушахме как чужденците на “Герена” са на много добро ниво, имат много голям потенциал и са много по-добри от тези на “Армията”… Защо сините се сравняват с ЦСКА е трудно обяснимо, особенно като се има предвид това, което говорят всички. От друга страна многогодишните комплекси дават своето отражение, но това е друга тема…

В крайна сметка на “Герена” се раздадоха големи за родните стандарти заплати, а няколко месеца по-късно се оказа, че повечето от новите играчи “нямат класата” за сините и Мъри иска да ги освободи. В същото време “по-слабите” червени са лидери в класирането на 14 точки пред сините… Нищо ново. Любопитно е как във финансова криза даваш петцифрена заплата месечно на играч като Шеху (например), който излиза титуляр в една единствена среща и в крайна сметка изиграва малко над 350 минути за полусезона и след това го гониш… Но и това е друга тема…

В края на годината сините отново са оптимистично настроени. Добрите новини около новия бащица са на лице и всички в синьо вече правят планове за какво да изхарчат парите на почти сигурния нов собственик. Мъри от своя страна вече избира кои играчи от Саутхяптън да дойдат на “Герена”… Това, обаче е за следващата година.

От гледна точка на това,че скоро Мъри и Сираков ще могат да си харчат на воля колкото си искат края на годината е добър. Разказвачът ще има възможност за нова приказка, в която да се говори за изцяло нов стадион, европейски начин на управление и изчистване на старите задължения. От друга страна и през тази година разочарованието властваше на трибуните на “Герена”. Единственото добро за отборът от Подуяне бяха двете победи над ЦСКА. Надеждите за добри игри и за радостта от победите бързо отмина.

Все пак 2022 година завършва с нотки на оптимизъм за сините и със смели мечти… Дали годината е била добра или лоша явно е въпрос на гледна точка. За тях явно е била добра… Или поне така казват.

Всички се надяват догодина приказката на разказвачът да не се окаже отново късият разказ с тъжен край, с който свикнахме, а разочарованието да отстъпи място на радостта от победите… Нова година, нов късмет…

автор:

Симеон Димитров