В култов български филм от миналото едни закъсали рибари, които от дълго време не са имали добър улов излизат в морето с големи надежди. Но вместо големи и хубави риби хващат единствено цаца. Пропагандната машина изкарва уловът им огромен, но като се завръщат на сушата всички виждат, че нещата не са такива, каквито са ги описали… Всички са малко разочаровани, че вместо големи риби, рибарите са уловили цаца… Тогава рибарите се оправдават с “цаца, ама риба”…

Дали нещо такова в момента не се случва и с националнният ни отбор по футбол? Фактът, че от доста време насам националите не загубиха в четири поредни мача като спечелиха три от тях не е за подценяване… Особенно като преди това не си побеждавал отбори като Гибралтар, Малта и подобни… За няколко месеца националите успяха да постигнат толкова победи, колкото през последните няколко години и тази еуфория кара някои да започват да говорят за възход, но всъщност нещата не са точно такива, каквито ги изкарват…

Кръстаич успя да сглоби някакъв отбор, който ако не друго играе малко по-нахъсано и успява да побеждава, но май е малко рано да се говори за някакъв супер възход. Националния селекционер изненада всички и заложи предимно на млади, които ако не друго, то поне имат желание и с повечко тичане компенсират другите неща, които нямат. Е, има и такива като Спас Делев, Недялков и Радослав Кирилов, които не е ясно по каква причина са в националния отбор, но какво да се прави… Нищо против тях, но сегашния национален отбор може и без тях. А, има и друго. Нали уж се прави подмладяване и се борим за класиране на следващото световно?  Не, че нещо, но ако се случи чудо и се озовем на голям футболен форум играчи като тях ще са много над 30-те и не съм сигурен, че ще са от полза за отбора… Все пак не са Роналдо, Колибали, Златан или някой от техния ранг. Другия вариант е за пореден път да се имитира дейност, но дано не е така.

Постигнатия успех срещу Северна Македония беше важен не само във футболно естество и всички му се зарадваха. За всеобща радост родните национали го постигнаха, но не с някаква страхотна игра, а с много желание и голяма борба през целия мач. Контролата срещу Люксенбург ще се запомни единствено с огромния брой вдигнати картони и нулевото равенство. Мачовете срещу Гибралтар и Кипър няма какво да се коментират. Да, срещу Кипър националите вкараха гол след двайсетина подавания, но това не означава, че нашите вече играят тики-така, а Десподов е нещо като Меси или Иниеста…

Истината е, че лъвовете все още са далече от нещо подобно на възход, но поне печелят, а това е повод за оптимизъм… След толкова загуби от кой ли не поне така трябва да бъде. Победи над Северна Македония, Гибралтар, Кипър и равен Люксенбург не са възход… Като се имат предвид резултатите на лъвовете през  последните години може да са крачка в правилната посока, но чак пък възход е малко прекалено… Възход е победи над поне отбори със средноевропейско качество и класиране на голям футболен форум… При Кръстаич има наченки на нещо малко по-позитивно, но дали е трайна тенденция или просто нещо временно ще видим догодина по това време. Тогава ще се знае риба ли е или цаца…До догодина по това време родните национали ще са играли мачове за световните квалификации не срещу полуаматьорски отбори, а срещу тимове като Унгария и Сърбия. Дори мачовете срещу Черна гора и Латвия няма да са като тези, кoито до този момент трикольорите спечелиха. Тогава реално ще може да се види дали възходът е реалност или е само в главите на тези, които докараха родния футбол до абсолютното футболно дъно.

Всеки може да си говори каквото си иска, но дали има реален възход на родния футбол ще видим малко по-нататък…  Тогава ще може да се каже риба ли е или цаца… Дано това, което се случва в момента не е поредното краткотрайно избухване на лъвовете, след което всичко да се върне както си е било, а тези от футболния съюз отново да си измият ръцете по познатия начин.

автор:

Симеон Димитров