ЦСКА победи Несебър с два късни гола в турнира за купата на България. Това, че армейците победиха не е изненада. Изненада е представянето на някои от играчите на червените.
Обикновено в срещи като тази треньорите на по-големите отбори използват играчи, които получават по-малко минути за изява. Така в реални условия могат да се видят претенциите на резервите за титулярно място. Срещу Несебър ЦСКА не беше изключение.
Очаквано като титуляри излязоха играчи като Исак Соле, Ето’о и други, които по една или друга причина получават по-малко минути за изява. Излязоха и други, които са титуляри, но мястото им е на резервната скамейка, но едно по едно.
Миналата година Ето’о беше основен играч и твърд титуляр. Тази година започна неубедително, а откакто Гиздол е начело записа едва четири минути … плюс безсмислените минути в мача за купата.
Всички знаем качествата на Ето’о, но това, което показва в момента с право го държи на резервната скамейка. Няма как да лежиш на стари лаври, да показваш качествата си за 5-10 минути в мач и да искаш да си титуляр в ЦСКА. Халфът в момента е бледа сянка на себе си. В мача срещу втородивизионния Несебър също не показа нищо и по никакъв начин не убеди, че може и трябва да бъде титуляр. Изцяло се изгуби по терена и повечето му отигравания бяха на ниво “В” група… Добър е, ама само с това не става. Трябва и да го показваш непрекъснато. Може да е добър футболист и един от най-конвертируемите, но на този етап мястото на резервната скамейка му е точното.
Исак Соле беше другия, който трябваше да направи така, че ЦСКА да преодолява защитата на отбора край морето в мача за купата на България, но въобще не му се получи. Гиздол е поредния треньор при който Соле не тръгва добре. Янев имаше някаква нядежда за него и пробваше да го пуска по-често, но бързо се отказа. Най-вероятно такава ще е съдбата на полузащитника и при Маркус Гиздол.
Дори в среща като тази за купата срещу Несебър Соле не показа нещо, което да убеди, че заслужава да е нещо повече от резерва, която да потича малко за здраве пет минути накрая… Никой от присъстващите на стадиона край морето не видя скороста, техниката или погледът му върху играта, а отиграванията му бяха меко казано несериозни.
Видяхме, а надявам се и Гиздол, че един от така наречените титуляри най-накрая трябва да седне на резервната скамейка. Няма как да си титулярен нападател и да ти трябват поне десет положения за да отбележиш един гол. Не е сериозно и този, който влиза като твоя резерва към средата на второто полувреме да има почти два пъти повече вкарани голове от теб… титуляра… Хайде стига!
Мястото на Годой твърдо е на резервната скамейка. В момента дори не съм сигурен дори дали да бъде смяна или например да пази сянка на някой ако му грее слънцето или да направи завет на някой, на който му духа вятър…
Няма как в мач като този за купата срещу Несебър да имаш толкова чисти положения и да не можеш да отбележиш. Това всъщност важи за всеки негов мач с ЦСКА. Срещу Монако Годой имаше поне четири чисти положения, които отигра като “сватбар”… Може да е добър, но не за ЦСКА, а за някой отбор в долната половина в класирането.
В мачът за купата се видя и, че защитата без Гбамен и Мартино е пълна дупка. Хайде, Йорданов може да замести Мартино, но другите без Гбамен са като мухи без глави. Имат проблясъци, но само толкова. За десния бек въобще не ми се говори.
Хубавото от мачът край морето (освен дискотеките на слънчака) е, че се видя защо резервите са резерви и, че претенциите им за нещо повече са абсолютно безпочвени. Другото позитивно нещо е, че Маркус Гиздол почти сигурно е видял за какво става дума и най-вероятно ще си направи правилните изводи.
Срещата в Несебър даде отговори на много въпроси. Един от тях е, че резервите заслужават са резерви.
явтор:
Симеон Димитров
