Завидното постоянство на националния отбор

Преди време всички родни футболни фенове негодуваха срещу Борислав Михайлов. Сега същото се случва и срещу достойния му наследник Гонзо. Защо така, бе, хора?

Михайлов направи всичко възможно родният национален отбор да играе с едно забележително постоянство във всеки мач и почти всеки път да се класира на четвърто място.

Четвъртото място явно му харесваше.

И имаше защо да се гордее с него.

Наследникът му, инж. Георги Иванов, също се справя доста добре със съхраняването на традицията.

Нищо не може да наруши постоянството

Безбройните треньори, дискотеките, махмурлукът и какво ли още не очевидно не влияят по никакъв начин на българския национален отбор по футбол.

Някъде имаше нещо и за някакъв джип, но това е друга тема...

Националният ни отбор определено е един от най-постоянните отбори, които човек може да наблюдава.

От много години мачовете на „лъвовете“ следват почти безпогрешно една и съща рецепта:

Няма значение кой е треньорът.

Няма значение срещу кой отбор играят.

Няма значение кои футболисти са на терена.

Наказани?

Контузени?

Нова схема?

Нов селекционер?

Без значение.

Националите някак успяват да запазят нивото.

И в играта, и в класирането – постоянство

И в играта, и в класирането.

Четвърти.

Не в света, разбира се.

В групата.

Но нека не издребняваме.

Вече си имаме стил и облик

Откакто титаните на управленската мисъл управляват БФС, трикольорите са завидно постоянни в изявите си.

Треньорите се сменят.

Футболистите се сменят.

Схемите се сменят.

Ръководителите понякога също се сменят.

Но националният отбор продължава да изглежда подозрително познат.

Може дори да се каже, че вече си има изграден стил и облик.

И каквото и да се говори, всички очевидно правят всичко по силите си.

А такова постоянство си е направо завидно.

Малко отбори по света могат да се похвалят с нещо подобно.