В момента идилията в отборът от Подуяне е пълна.

Всичко при сините е цветя и рози. Начело на отбора дойде “царя на правилния футбол”, 40-годишното приятелство дава резултати и сините започнаха да жънат успехи. За пръв път от доста години се озоваха на финал за Купата на България и услужливи спортни анализатори познати със сините си пристрастия заговориха дори за синя приказка. Синият балон отново е надут, а в “обективните” и много услужливи спортни медии за отборът от Подуяне се говори и пише или добро или нищо.

Едно 40 годишно приятелство и правилното гласуване на конгреса на БФС

Гарантира лиценза на отбора и изведнъж всички забравиха за задължения и тем подобни подробности. Сините дължат пари на една камара футболисти и треньори, НАП запорирал сметките на отбора, защото не плаща и продължава да увеличава дълговете си… Кой го интересува? “Спасителя” Мъри е начело на отбора, лиценза е гарантиран, медиите са на тяхна страна… С две думи синята приказка е налице, а синия балон отново се надува. Но зад привидното спокойствие всички знаем, че нищо не е наред и ще дойде един момент, в който идилията ще бъде нарушена, балонът ще се спука и това ще доведе до познати вече събития, които сините явно бързо забравиха.

От години отборът от “Герена” е както каза един вече бивш син шеф практически фалирал. Вековниците от покрайнините на София са толкова задлъжняли, че напоследък е трудно да се намери някой, на който не дължат пари. Въпреки това никой не говори за това може би с идеята щом проблема не се споменава, значи не съществува. Сините  предпочитат да говорят за трансферни удари, “сини приказки” и подобни предимно позитивни неща… Дежа вю от последните години. В един момент красивата идилия е развалена и излизат нещата, за които не се говори при сините, а събитията след това всеки път са идентични.

Преди доста вече години при сините се наливаха много за родните стандарти пари и един син шеф реши, че ще направи от отбора от

Подуяне европейски тим с много модерен стадион.

Разруши по доста зрелищен начин “А” сектор на “Герена” и започна строежа на модерния стадион. Всичко около сините беше супер и те летяха в облаците. Синия отбор беше на минута от титла, след това почти на толкова от купа… Изведнъж… Оказа се, че строителството на модерният стадион се отлага, сектора който е построен е без козирка и е далеч от представите за модерен стадион, синия отбор задлъжнял с огромна сума левове, а за спортните неуспехи беше обвинена прокобата …. Големия син балон спадна много, но не изглеждаше спукан.

След това на “Герена” се озова еди фин господин от Лондон. Всички отново започнаха да виждат големи пари, спортни успехи и такива ми ти работи. Финния господин дори обеща козирка на нелепия сектор. Изведнъж в цята тази идилия прокобата отново се намеси и господинът от Лондон си тръгна, а сините се оказаха още по-задлъжняли.

Не мина много време и вековниците отново започнаха да надуват синия балон. Пред вратите на офиса им се редяха спонсори на опашка. Всеки “имаше желание” да помага. Стигна се дотам една фирма, на която сините дължат милиони да “реши” да им стане генерален спонсор и да налива още левове… Защо ли?

Издръжката на отбора бе поета от най-богатия българин, който известно време преди това искаше да спасява ЦСКА. На “Герена” отново започнаха да се изливат куп пари и сините отново започнаха да мечтаят. Титли, купи, Шампионска лига, козирка… Всички знаем как завърши този син период. Собственикът им се сдоби с куп обвинения и се оттегли, а закъсалите вековници станаха още по-закъсали…

След последвалата драма с акциите на тима новият горд собственик Сираков в едно сърцераздитателно слово на могилката почти разплакан обяви, че сините ги очаква страхотно бъдеще. Има инвеститор, който е готов да инвестира в сините милиони… Дори много милиони… Всички отново замечтаха как вековнниците от покрайнините на София ще се превърнат в нещо като Манчестър Сити например. Имаше едни идеи за стадион с козирка, палми, езерца и какво ли още не… Всички знаят как завърши всичко… С много смях.

Вместо да се сдобият с милиони сините бяха на дъното. С много дългове и без никакъв отбор. Футболистите се разбягаха, а дълговете на вековниците станаха още по-големи. Отборът от покрайнините на София стартира сезона без селекция, без подготовка, без козирка, без палми и езерца… И изведнъж се появи “светилото” Мъри. Треньорът на треньорите пое сините и се вживя в ролята си на спасител не само на сините, а и на целият роден футбол. Мъри започна да се изживява като месия… Но това е друга тема. Сините отново взеха да надуват своя  балон, на който предишните дупки са позапълнени с дъвка.

“Сами срещу всички” отново е актуално и честно казано предизвиква много смях у всички, които не са фенове на вековниците. Срещу кои точно са сините е загадка, но пък в главите им явно имат някакъв враг. Вече никой не говори за дългове, запорирани от НАП сметки на отбора, лиценз и други такива явно маловажни за сините неща… В момента актуалното е “синя приказка”, Мъри, “страхотна игра”, финал… Цикълът се повтаря и е познат до болка. Балонът се надува, всичко е “цветя и рози” и в един момент релността се завръща с пълна сила и сините се събуждат с още повече дългове. Отново ще се питат какво се е объркало и защо нещата не са се получили по начина, по който са очаквали. “Обективните” ще опитат да спасят положението по някакъв начин и не се съмнявам, че ще го направят. Сините фенове отново ще започнат ударно събиране на пари, въпреки, че дори и те са наясно, че това няма да промени нищо.

Сините шефове са се оплели като пате в калчища. Те са наясно, че какъвто и медиен и всякакъв комфорт да имат все ще дойде един момент, в който НАП и всички останали ще си поискат парите. А те стават все повече. Временните решения от рода някой “фен” да даде едни пари за заплати или текущи разходи срещу евентуални бъдещи облаги са до време. Всички са наясно, че трябва друго решение… Наясно са и, че синия балон залепен с краткотрайи лепенки накрая ще се спука, но на този етап явно никой няма желание да мисли за това. Така е по-лесно. В този момент и с цялата еуфория около финала имат време да измислят следващата си стъпка и може само да се гадае каква точно ще е тя. Вариант е сините шефове просто да продължат да пренебрегват проблемите и да са на принципа “щом не говорим за него, значи не съществува”. Това реално е често срещано по нашите ширини. Щом НАП (например) не правят проблем с дълговете, значи ги няма. Може и да свърши работа… Да се правят, че няма проблем, докато не се намери някой да го реши поне частично. Отборът ще продължи да съществува назаем. И така до безкрай.

А през цялото време… “Надувайте балона. Надувайте момчета…”

автор:

Симеон Димитров