```html
Национален отбор · Коментар

Надолу също е посока

„Надолу“ е наречие, което означава движение или насочване към по-ниско място. Това с пълна сила важи за родния национален отбор по футбол. За жалост, в последните доста години българските национали не спират движението си именно в тази посока.

То беше зададено от предишното ръководство на БФС и продължено с пълна сила от сегашния ръководител на футболния съюз.

А Георги Иванов всъщност ни предупреди да изчакаме.

На 28 март 2023 г. тогавашният технически директор на БФС беше категоричен:

„Убеден съм, че след две години ще имаме отбор, с който да се гордеем.“

„След две години България ще бъде на различно ниво.“

Георги Иванов · 28 март 2023 г.

Няколко месеца по-късно, на 8 август 2023 г., Иванов отново поиска време:

„Сега сме 8-и август, ще си говорим след 3 години България къде ще бъде.“

„Ще видим след 2 години къде ще сме, след 3. Ще поживеем, ще видим.“

Георги Иванов · 8 август 2023 г.

Е, поживяхме.

Видяхме.

И националите действително поеха в някаква посока.

Надолу.

Може би просто не сме го разбрали правилно?

Реално погледнато, Гонзо не е виновен, че някой го е разбрал погрешно.

Дори това, че невинаги успява да се изрази правилно, не е оправдание за всички, които не са го разбрали.

Как до този момент на никого не му стана ясно, че когато директорът говори, трябва да четеш и между редовете?

Георги Иванов не излъга за едно: България наистина е на различно ниво.

Просто явно не всички сме разбрали в коя посока трябва да бъде разликата.

Националите поеха в някаква посока.

А на всички вече трябва да е ясно, че надолу също е посока.

В този ред на мисли родните национали поеха надолу и, както изглежда, все още не са приключили движението си.

Ако не друго, поне още има накъде да се слиза.

Никой не е обещавал победи

Когато Георги Иванов застана начело на БФС, никой не можеше да очаква, че националният отбор изведнъж ще започне да побеждава наред.

Но очакванията бяха поне посоката да бъде нагоре.

Очакваше се феновете отново да припознаят този отбор и постепенно да започнат да се връщат на стадиона.

Вместо това интересът към националния отбор продължава да бъде тревожно слаб.

Стигнахме до момент, в който за част от футболните фенове мачът на България вече не е събитие, около което се организира вечерта.

И това може би е по-страшно дори от загубите.

Защото фенът може да бъде ядосан.

Може да освирква.

Може да иска оставки.

Истинският проблем започва, когато просто спре да се интересува.

Той ли да излезе и да вкарва головете?

Разбира се, Георги Иванов не може лично да излезе на терена и да вкара положенията на националите.

Президентът на БФС не центрира, не подава последния пас и не застава сам срещу вратаря.

И точно тук идва любимото оправдание на всяко футболно ръководство:

„Какво да направим ние, когато футболистите не могат?“

Само че тогава възниква друг въпрос.

Кой отговаря за системата, която трябва да създава тези футболисти?

Кой определя посоката на детско-юношеския футбол?

Кой определя стратегията?

Кой управлява футбола?

Може би точно това е проблемът

Тези, които поставиха Георги Иванов начело на футболния съюз, отлично знаеха какъв човек избират.

По-важният въпрос е дали изобщо беше търсена голямата промяна, за която българският футбол говори от години.

Защото имената могат да се сменят.

Кабинетите могат да получат нови табелки.

Президентът може да бъде друг.

Но ако системата продължава да работи по същия начин, резултатът трудно ще бъде различен.

А различно ниво вече имаме.
Въпросът е в коя посока.

Дъното? Спокойно, има още накъде

Често казваме, че българският футбол е стигнал дъното.

Това вероятно е най-голямата ни грешка.

Защото всеки следващ период успява да ни покаже, че под предишното „дъно“ може да има още едно.

И после още едно.

През 2023 г. Георги Иванов поиска да изчакаме две-три години, за да видим къде ще бъде България.

Чакахме.

И вече можем да започнем да говорим.

„След две години България ще бъде на различно ниво.“

Така е.
Надолу също е посока.

Автор: Симеон Димитров
```
Scroll to Top