ЦСКА се приближава към истината

December 4, 2020

Снощи ЦСКА изигра поредният си мач в Европа. Не можа да победи румънският шампион, но игра добре и беше на крачка да го направи. Армейците надиграха тотално Клуж и ги докараха дотам, че накрая да бавят времето и да треперят за хикса.

В първия мач на стадион “Васил Левски” румънците успяха да излъжат армейците и ги победиха. Може би и сега са си мислели, че ЦСКА ще бъде лесен съперник, но нищо такова не се случи.

През целият мач червените бяха по-добрият отбор и с играта си накараха румънският шампион да се бори със зъби и нокти за хикса. В невъзможността си да направят нещо по-опасно пред вратата на Бусато утболистите на Клуж започнаха да хитруват и да опитват да излъжат съдията да им даде някой фаул близо да вратата на ЦСКА и по този начин да опитат да излъжат армейците. Не успяха, а накрая започнаха и да бавят времето, защото виждаха накъде отиват нещата.

Вижда се, че ЦСКА има добри футболисти. Просто им трябваше някой, който да ги подреди както трябва. Още е рано да се правят някакви изводи и заключения, но като, че ли Акрапович започва да напипва верния ритъм. Армейците изглеждат все по-добре. Според мен единствено Тиаго трябва да започва на мястото на Санкаре. Французинът не е лош футболист, но с Тиаго нещата ще са по-добре.

ЦСКА отново не вкара, но взе втора точка в Европа. Стъпка по стъпка всичко ще си дойде на мястото. Освен това армейците натрупаха опит и самочувствие, които ще са от огромна полза за отбора. Остава още един мач в Европа. Ако червените успеят да вземат нещо и от него ще е много добре. Освен пари точката може да означава и по-добра позиция на жребия догодина. Имат силите, понатрупаха самочувствие и с малко късмет може и да се получи.

Сега обаче армейците трябва да се върнат в родната действителност и тото лигата. Важните за тях мачове са именно тук. За нормално първенство изоставането им не е голямо, но като виждаме какво се случва по родните терени за ЦСКА може да се окаже много трудно да измести проекта от Делиормана от първото място… Трудно, но не и невъзможно.

автор:

Симеон Димитров