На края на годината е време за анализи и равносметки. Затова и аз ще се опитам да направя един анализ на това каква я свърши ЦСКА през изтеклата 2019 г.

В края на зимната пауза Любо Пенев смени Нестор Ел Маестро. Очаквано или не Супер Любо пое армейците. После определено неочаквано загуби от Етър в контрола на “Армията” преди подновяването на първенството.

В първенството, въпреки големите очаквания на всички фенове, Пенев се движеше като Ел Маестро. Биеше слабите, а със силните все нещо не му достигаше. Престоят му на армията трая три месеца и ще се запомни с това, че отбора от Подуене победи ЦСКА без да вкара гол и без да отправи точен удар във вратата на армейците. Ще се запомни и с отстраняването на “проекта” на четвърт финал за купата и идиотското отпадане от Ботев на полуфинал.

Именно след злополучния полуфинал Любослав Пенев напусна треньорския пост. За временно треньорско трио са назначени досегашният му помощник Добромир Митов с консултанти Люпко Петрович и Димитър Пенев, като тренировките и мачовете се водят от Петрович и Митов. При тях по някакво щастливо стечение на обстоятелствата ЦСКА се доближи на точка от “националната кауза”, но накрая пропусна да се възползва от шанса да стане шампион.

През юни месец от ЦСКА обявиха, че Петрович, Митов, Димитър Пенев ще останат начело и през новия сезон. Митов се води треньор а Люпко консултант, но всички знаем вече кой кара влака.Сезон 19/20 г. , обаче тръгва направо катастрофално за ЦСКА. Въпреки очакваните две победи следват равенство и загуба на “Българска армия” в първите два кръга на новото първенство от Етър и Черно море… И следва нова треньорска рокада.Или нова треньорска въртележка.

Люпко Петрович става официално треньор, а Добри Митов помощник. Следва страхотна еуфория от отстраняването на Осиек в евротурнирите под ръководството на сърбина. Петрович ужким прави смяна на схемата, която да направи армейците по-офанзивни, но във всъщност какво се получава? Реално вместо 3-5-2 червените играят 5-3-2. Уж крилата са си чисти бегове, а тримата халфове са все дефанзивни. И в крайна сметка ЦСКА при Петрович започва да играе 8-2. Тъпото е, че това се получава и срещу отбори като Витоша, Дунав, Ботев Враца… ЦСКА тръгва рязко надолу. И като резултати, и като игра. Армейците започват да играят подчертано дефанзивно и най-важното продължават да губят точки. Въпреки многото защитници ЦСКА прави идиотски грешки в защита и следователно пускат идиотски голове.Така с Люпко армейците стигат до четвърто място с разлика след третия и направо космическа разлика от първия.

След загубата от Берое и Люпко е сменен.

Милош Крушич е петия треньор за тази година. Титлата вече е химера. Не вярвам да се случат някакви чудеса и ЦСКА да влезе в борбата за шампион. Факт е обаче, че под ръководството на Милош Крушич ЦСКА подобри играта си. Има все още какво да се желае в атака, но всяко нещо с времето си. Минали са едва десетина мача. С Крушич начело ЦСКА играе доста по-добре, бележи повече голове, а защитата е направо непревземаема. Армейците са допуснали само един гол във врата си.Не че е вяажно, но и леко съкратиха разликата от втория и третия. Продължават и за купата, което на този етап е по-важно. Ясно е, че тази година пак ще сме втори, но нека е с купа. Сигурен съм, че ЦСКА може и ще я спечели.

Мое мнение е, че честата смяна на треньорите не води до нищо добро, а случващото се тази година май го потвърждава. Нека видим един треньор по-дълго време. Да покаже какво може. Може пък и да се изненадаме…

автор:

Симеон Димитров