“Огорчението е голямо. Българите са способни на всичко” – това е заглавието на първата спортна страница на вестник “Таймс” на 18 март 1982 г. На този ден футболна Англия е притихнала, докато в София все още се усеща мирисът на изгорели вестници от факлите на победата, които палят 70 хил. по трибуните на “Васил Левски” предишната вечер.
03.03.1982г. ЦСКА излиза за втора поредна година срещу Ливърпул в четвъртфинален мач за КЕШ. Тимът от „Анфийлд“ е абсолютен фаворит. Англичаните са спечелили последния финал за КЕШ, а в Англия мачка всичко като валяк. С две думи по това време Ливърпул са като сега – машина, която гази всичко, което срещне. Като се имат предвид и двете победи на мърсисайдци над червените предишната година всичко е в тяхна полза. Всички определят Ливърпул като сигурен победител, но никий не пита ЦСКА какво мисли по въпроса.
Навръх 3-ти март Джони Велинов и компания губят на „Анфийлд“ с 1-0. Предстои реванш на „Българска армия“ и надеждата е жива.
Реваншът трябва да се играе на 17.3.1982г. Съботата преди мача с тмът от Мърсисайд ЦСКА има мач с Левски-Спартак. Сините, естествено, не искат и да чуят за отлагане на мача, а и никой от ЦСКА не очаква подобен жест. За армейците по-важно е да избегнат контузии в този мач, а МВР-отбора е готов на всичко, за да им попречи да излязат на 100% срещу отбора от града на „Бийтълс“. В крайна сметка ЦСКА бие с 2-1 и вече гледат към реванша за КЕШ.
17.03.1982г. – Реваншът.
Стадион „Васил Левски“ е пълен до козирката. Според „официалните“ данни на стадиона е имало 70000 човека, но както всички знаем до средата на 90-те в тези мачове няма буферни зони, няма зони за сигурност, няма седящи места.Хората застават и по пътеките между секторите. Влизат толкова, колкото може да поеме стадиона… Значи поне 10-15 хил. отгоре…
ЦСКА е в състав: Георги Велинов, Красимир Безински, Динко Димитров, Методи Томанов, Георги Димитров, Георги Илиев, Цветан Йончев, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Пламен Марков ( Никола Велков), Ради Здравков ( Ружди Керимов).
В началото на мача Ливърпул имат самочуствието на настоящия носител на КЕШ и натискат ЦСКА. Постепенно червените от София изравняват играта, играят умно и изчакват своя шанс. И той идва в 77-тата минута, когато Стойчо Младенов вкарва за 1-0. В този момент армейците “усещат кръв”. Врагът е ранен и остава малко за да бъде повален. Мачът достига до продължения. Ливърпул тръгва ва банк да търси голът, който ще ги класира. Велинов прави чудеса на вратата, а в 101-вата минута идва и втория голям момент за ЦСКА. Отново Стойчо Младенов вкарва за 2-0. В този момент сигурно грохотът от щастието на червените фенове е предизвикал леко земетресение в София. Ливърпул е на колене пред великите армейци и ЦСКА е един от четирите най-силни отбора на Европа.
След знаменития мач срещу Ливърпул ЦСКА получава поздравителни телеграми почти от всякъде. Спартак Пл предлагат на армейците след тези изтощителни 120 минути срещу вече бившия носител на КЕШ мачът между двата отбора за първенството да бъде отложен. От Герена естествено протестират за това и пишат жалба… Ами то някак си им идва отвътре на подуенци да пишат жалби и за толкова години, и след толкова написани жалби са станали специалисти в тази област.
На 17.3. преди 38 години ЦСКА постига една от най-големите победи в историята на българския клубен футбол. Победа, която ще се помни, и за която ще се разказва от всички в България, които обичат футбола.
Автор:
Симеон Димитров