ЦСКА игра футбол, проекта разчиташе на съдията

September 21, 2020

ЦСКА вчера изигра мачът на мачовете срещу проекта на Агата. Не победи, но ясно се видя кой отбор играе футбол и кой проект разчита на съдии.

В неделната вечер на “Армията” имаше един отбор, който се опитваше да спечели по стария начин… На терена с игра. И един проект, който показа,че този начин от десетина години не е актуален в България…

ЦСКА надигра тотално прехвалените “шампиони” и им показа, че ако няма съдии като Кабаков прехвалените “бежанци” от Разград ще са далеч от първото място. Армейците заслужаваха победата, но съдията и малко късмет попречиха това да се случи… Всъщност главна роля имаше съдията. Нелепия изравнителен гол след щастлив за проекта рикошет беше глупав, но ако онзи със свирката не надуваше бузи само в една посока мачът щеше да е различен, а този рикошет щеше да е някакъв почетен гол за проекта на Агата.

Вчера ЦСКА с играта си направи така, че прехвалените “шампиони” да изглеждат като второразреден отбор. Армейците заслужаваха победата. Не само защото бяха по-добрият отбор, а и за българският футбол като цяло. Не е случайно, че откакто оборчето на чичо Киро влезе съмнително в елита родния футбол върви само надолу. Армейците бяха не с класа, а поне с две над идиотите от Разград… И като отбор, и като фенове. Отбора заслужи аплодисменти на терена, а феновете, които вчера бяха на “Армията” показаха за пореден път, че са номер едно, и че любовта към любимия отбор е над всичко.

Проекта на Агата е тумор за българския футбол, който със собствените си виждания за феърплей го унищожава бавно. На този етап армейците са единствените, който дръзват да противоречат на волята на Агата и застрашават “хегемонията” му. Точно заради това е цялата тази организация срещу ЦСКА.

Едни хора ни откраднаха футбола, накупиха си медии, за да се величаят и раздават много навсякъде. Това вече започва да прелива чашата. Ясно е, че тези от БФС са ОК с това и няма да направят нищо, затова всички, които обичаме футбола трябва да направим нещо по въпроса…

автор:

Симеон Димитров