Това, което се случва в родния футболен съюз вече започва да придобива силно комичен характер. Желанието на някои хора Михайлов и тези около него да останат начело на БФС възможжно най-дълго и всички манипулации, които се правят това да се случи вече сериозно взе да омръзва и вбесява футболните фенове в България… Оставки, жалби, дела, конгреси, мачове без публика и всичко останало е пълен цирк, който щеше да бъде смешен н забавен ако не беше тъжен и жалък.

Тези хора трябва да разберат, че няма човек в България, който да обича футбол и да желае тези хора да са начело на БФС. Крайно време е Михайлов, вицетата му и всички останали около тях да се махнат от родния футбол, да се скрият някъде и повече никой да не чуе нищо за тях. Едно време тези хора бяха герои, които всеки иска да поздрави. Сега са едни от най-мразените и всеки, който ги види с удоволствие би им ударил по един силен шамар… Най-малко…

Няма нужда тези хора да се правят, че всичко е наред и да се “чудят” кой им иска оставките. Цялата футболна общественост им иска оставките. Дори и в тяхната паралелна замъглена реалност със сигурност са го разбрали. Заради това трябва да спрат с тази трагикомедия, да се махнат от футболния съюз възможно най-бързо и както се казва “с мир”. Може след “шеметната си кариера” в БФС, в която доведоха родния футбол до почти аматьорско ниво да се отдадат на танците и дългите срещи на тежки софри…  Може да направят и някой общ бизнес с Дан Тан.

Отстрани погледнато всички остават с усещането, че “някъде в тъмното” има хора, които искат да има такъв тип футбболен съюз, а Президента и Сие изпълняват техните желания. Михайлов, Лечков, Костадинов и останалите трябва да спрат със срамните си машинации да останат начело на футболния съюз и да се оттеглят с жалките остатъци от достойнство, които са им останали.

Родния футбол има нужда от тотална промяна и рестарт… Има нужда от ръководство, което да промени всичко и да работи изцяло в интерес на футбола.

Крайно време е за конгрес, който да доведе до промяна, а не до подмяна. Този цирк трябва да спре.

автор:

Симеон Димитров