ЦСКА е доминанта в индивидуалните награди.

Спортните журналисти избраха най-добрите играчи в “А” група и футболистът, който е номер едно на България. Въпреки, че някои от наградите, които трябваше да отидат при играчи на червените бяха дадени на други големите печеливши са армейците. ЦСКА е отборът с най-много индивидуални награди.

Някак очаквано “звездата” на проекта от Разград, която според “обективните” спортни медии е желан от почти цяла Европа спечели приза. Доводите на “обективните” са, че Десподов е играл плейоф за влизане в Шампионската лига, както и в груповата фаза на Лига Европа. Това, че реално “звездата” просто участваше в тези мачове или както казват зевзеците по трибуните “гледа мача от близо” няма значение за гласувалите за него журналисти… Всъщност повечето нямат опция да не гласуват за него, защото след това може да се наложи да си търсят работа… но това е друга тема.

Втори стана Камбуров, който взе, че се рарсърди, че не е номер едно… За утеха журналистите дадоха на измисленият голмайстор наградата за най-добър нападател за сметка на Кайседо и някаква “специална награда”.

Според много, които наистина са безпристрастни номер едно трябваше да бъде Георги Йомов. Футболистът, който бе класиран трети през цялата година беше много по-постоянен в изявите си. И Йомов игра плейофи за влизане в групи на европейски турнири, но за разлика от капитана на Разград беше главно действащо лице в тях.

Най-добър треньор изненадващо дори и за самия него стана Илиан Илиев. Подгласници са му Мъри и Стойчо Младенов. Какво точно прави в тази класация тренцорът на сините е загадка. Загадка е и защо Стойчо не спечели приза, но за жалост такива са реалностите. Ако Стойчо не беше треньор на ЦСКА със сигурност щеше да е треньор номер едно.

Вкарването на отбор в групите на европейските турнири по безапелационен начин явно за “обективните” е по-малко постижение от няколкото победи с любезното съдействие на реферите или доброто представяне на даден отбор в “А” група. ЦСКА на Младенов победи по безапелационен начин богаташите от Осиек, направи обрат за историята срещу Виктория и реално е единственият отбор, който притеснява “хегемона” в “А” група, но… Тази годишния избор за треньор на годината много прилича на миналогодишната награда за най-добър треньор на тренера на Арда… ЦСКА взеха много награди, няма начин да вземат и за най-добър треньор и за футболист на годината… Слагат някой, а в тройката включват и треньора на приятеля. Не е направил нищо, но пък… приятели са. Едните гласуват за който трябва, а другите помагат с каквото могат.

Подобно е положението и с отличието за най-добър халф. Какво прави Неделев в тази класация е въпрос с повишена трудност. Да, халф е! Води се халф, играе като халф, но пък дали е най-добрия е спорно. Както е казал поета “цаца ама риба”.  Чочев не е лош футболист, но чак пък най-добър халф. Един гол срещу ЦСКА и един гол за националите си е постижение, но най-добър халф… В “А” група със сигурност играят доста по-добри от тези в челната тройка. На прима виста се сещам поне за трима, които заслужават наградата, но пък те не са от проекта от Разград, отбора на спонсора, отбора на приятелите от Герена или някой друг заслужил.

Приза за малкия Вуцов за най-добър вратар също е леко спорен. За най-прогресиращ млад играч ОК, но със сигурност има по-добри и по-заслужили приза вратари от него… И отново се сещам за един млад вратар, който играе в долните дивизии на Англия с голям успех, а напоследък е и голям хит.

В тазгодишния “футболист на годината” големия печеливш безспорно е ЦСКА. Армейските футболисти взеха голяма част от индивидуалните награди, а на някои от тях не им беше дадено заслуженото просто защото са от ЦСКА…  Или да не се сърдят други.

Капитанът Матей заслужено взе наградата за най-добър защитник и за гол на годината. В категорията най-добър чужденец се получи исторически прецедент. Първата награда беше поделена между Матей и Кайседо, а техен подгласник е Кери. Като към това прибавим и несправедливите втори и трети места на Йомов, Кайседо и Стойчо Младенов излиза, че армейците противно на много мнения разполагат с най-класните играчи и треньор в “А” групата в момента и дори силно зависимите спортни журналисти не можаха да пренебрегнат този факт.

И тази година в голяма степен наградите “футболист на годината” бяха раздадени не задължително на най-добрите, но пък вече сме свикнали. Така стоят нещата.

Честито на печелившите, които ще правят трансфери. Успех и на другите призьори.

Дано и някой ден журналистите запонат да гласуват за най-добрите, а не за тези, за които им каже шефа…

автор:

Симеон Димитров