Проекта от Разград е новият носител на Купата на България. Това стана факт след като Делиорманци победиха другия безмислен проект от Бистрица. Големият брат победи по-малкия… Тъжното в случая е, че никой не се интересуваше от битката за купата. По принцип битката за втория по значимост трофей би трябвало да бъде мач, за който се говори много преди него. Мач, който всички очакват, а след краят му го коментират още дълго време. Би трябвало да е мач, в който атмосферата по трибуните да е неописуема… Както се казва футболен празник. Нищо такова обаче не се случи на последния финал. Зрителите по трибуните на Националния стадион “Васил Левски” бяха толкова, че дикторът можеше след представянето на отборите да изброи поименно и тях… Някак не е нормално “феновете” на стадиона да са по-малко от тези в студиото преди мача.

За сравнение преди седмица полуфиналът в Лига 1 на Англия между Шефилд Уензди и Питърбро беше посетен от мако над 34 000 зрители. А това реално е мач, който праща Шефилд Уензди на  финала на плейофите в Лига 1, с който да има шанс да се завърне в Чемпиъншип. Доколо е уместно да се прави паралел между третото ниво на футбола на острова и родната “А” група нямам представа. Някои ще кажат, че има огромна разлика и заради това няма база за сравнение. Че има огромна разлика съм съгласен, но смело мога да заявя, че родните фенове обичат футбола не по-малко от тези на острова. Затова ще се върна отново на родна почва, но 3-4 десетилетия по-назад във времето. По това време на обикновен шампионатен мач беше нормално да има поне 10 000 зрители, а финалът за купата задължително се играеше пред пълен стадион и хиляди пред телевизионните екрани. Помня мачове за купата пред 75 хиляди на националния стадион. Помня финалът между Берое и Черноморец Поморие, който се игра в Ловеч. Тогава на стадиона имаше 8000 зрители защото стадионът събираше толкова. За мачът се говореше седмици преди това и всички го очакваха с нетърпение… Тогава гледахме този мач по телевизията (както всички в България) защото това е финалът за купата. Не защото сме фенове на някой от финалистите, а защото това е един от големите мачове в родния футболен календар. Берое спечели и хиляди ги посрещнаха като герои в Стара Загора. Помня и един финал от 90-те, който се игра пред около 25 000 и тогава се коментираше, че присъстващите на стадиона са обидно малко… По това време капацитета на “Васил Левски” беше почти двоен на сегашния и 25 000 беше по-малко от половината. По това време нямаше измислени проекти и със сигурност никой не е мислел, че финалът за купата някой ден ще се играе пред по-малко от 500 зрители.

Българските фенове обичат футбола не по-малко от тези в Западна Европа, които пълнят стадионите си всеки мач. Разликата е, че на запад няма проекти, за които футболът е на последно място… Нямат и футболен съюз, който повече се вълнува от банкетите и новите хитове на някоя поп-фолк звезда, отколкото от футболът.

В последният мач за Купата на България стадионът изглеждаше тъжно празен. Малко съжалих двата отбора когато излизаха преди мача и се оглеждаха с надеждата да видят някакви фенове. Малкото “привърженици”, които бяха на трибуните повече се интересуваха от кетъринга, отколкото от футболния мач. Те реално бяха на стадиона единствено за да похапнат малко безплатни сандвичи. Може би заради това някои от и без това малкото по трибуните пропуснаха да аплодират играчите когато изизаха на терена…

За съжаление беше и Десподов и компания. Да вдигнеш купата и да те награждават с медали пред празни трибуни, а аплодисментите да са единствено от твоите съотборници е меко казано тъжно. Още повече когато предишните години си взел 11 поредни титли… Тъжно и жалко е и да няма смисъл да направиш почетна обиколка на стадиона с купата. Не за друго, а защото няма смисъл да показваш купата на празните седалки.

От гледна точка на проектантите те направиха всичко както трябва. Създадоха си проекти, напазаруваха си медии, “легенди” и всичко, което е необходимо за да се легитимират. Единственото, което явно не са предвидили е, че няма как да си напазаруват фенската любов… Явно с безплатен кетъринг, пропагандни лозунги и измислени успехи не става.

Колкото и на проектантите да не им се иска тъжната истина е, че без фенове проектът си остава проект… А проектите си имат начало и край. Рано или късно приключват и след това никой не си спомня за тях. В родния футбол доста проекти без фенове приключиха съществуването си и вече никой не се сеща за тях. Те разбира се нанесоха много по-малко щети на родния футбол от тези, които играха финал на празни трибуни.

Проектантите не трябва да се чудят защо футболните фенове не се интересуват от техните проекти и независимо от кой отбор са се радват на всяка тяхна загуба. Това само показва, че на родните футболни фенове им е омръзнало главният рефер да е най-добрият на терена за проекта-“хегемон”. Някой ден не би трябвало и да не се чудят защо всички се радват, че техните проекти са последвали пътя на Верея… Например.

Може да си купиш всичко, но без фенове ще си останеш проект завинаги… Това е тъжната истина.

Тъжно и жалко е да “спечелиш” поредният си трофей и на никой да не му пука от това.

автор:

Симеон Димитров