Томиславе, Томиславе! Щях да се разплача като ти слушах риданията в ефир. Щях, ако бях по-късопаметен за събитията отпреди 5 години, когато пеехте друга песен.

Чух и заканата ти, че няма да позволиш смъртта на Лефски. Как точно няма да я позволиш – ще платиш заплатите и дълговете? Ясно е как – отново по левскарски. Едновременно ще плашите и ще се молите на властта, че дано пак намери начин да ви спаси.

Драги динамовци, много съм се шегувал с вас, но това е част от футболното съперничество. Никога не съм желал смъртта ви. Предпочитал съм спортната битка помежду ни и нашето превъзходство по вътрешни и международни успехи.

Но, простете ми злорадството, което не мога да сдържа в този момент на върховно унижение за вас. Наистина прекалихте, когато ние страдахме. Обещавам ви да го преодолея. Даже ще ви дам съвет: Смирете се и идете при аматьорите! Много е пречистващо и може да ви направи по-силни и по-морални. Повярвайте ми,това е най-доброто решение за вас. Ще ви дочакаме с удоволствие да се върнете още на първата година, защото сме си нужни взаимно.

автор:

Пламен Живков