Този трансферен прозорец определено никак не е по вкуса на “обективните спортни медии” що се отнася до ЦСКА. Армейците водят в класирането, стартираха подготовката си и поне на този етап няма изгледи някой от основните играчи да си тръгне. Това от своя страна създава леки затруднения за основното упражнение на някои “обективни” спортни медии… Създаване на напрежение на “Армията”.

От завръщането на ЦСКА в елита червените са единствения конкурент за титлата на проекта от Разград. На терена армейците доста често са по-добрия отбор и “хегемоните” трябва да разчитат на “неволни реферски грешки” за да не загубят и да останат пред тях в класирането. По-интересно, обаче е извън терена. Там реално проекта от Делиормана в последните години успяваше да спечели голяма част от титлите си. За жалост разградчани през цялото време изцяло разчитат на темпераментната и многобройна публика на ЦСКА… И на това, че не всички в агитката се водят от любовта си към отбора… Май няма смисъл да се напомня как преди няколко години малко преди края на първенството шефът по това време на агитката нахлу на стадиона с част от “феновете”. По това време армейците бяха лидери в първенството, а във въпросния мач водеха в резултата… Е, армейците загубиха служебно мача, а по-късно и първенството. След това шефът на фенклуба го виждахме в Разград, Обеля, а сега и в Бистрица… Но това е друга тема. Сега става въпрос за трансферите.

Ударите под кръста на “хегемоните” към ЦСКА с любезното съдеиствие на “обективните” анализатори не бяха рядкост и “случайно” зачестяваха всеки път, “когато имаше опасност ЦСКА да стане шампион”. И освен всичко останало доста умело се използваше темата “трансфер на основен футболист”.

Първият опит за удар по това направление беше още в първата зима след завръщането на ЦСКА в елита. Диого Виана беше продаден, а опитът да се създаде трус не се получи. Армейците вече нямаха шансове да се борят за титлата, а и не можеха да участват в евротурнирите. Опитът не успя, но показа, че борбата за титлата няма да се води само на терена. 

Първото по-сериозно сътресение беше постигнато със зимната продажба на Антон Недялков в Далас. Тогава момента беше използван перфектно и никой от “обективните” писъри не спомена факта, че Недялков искаше трансфера и по свой начин даде да се разбере, че времето му с червената фланелка е изтекло. Дали “далаверата” с Разград вече е била направена може да каже само той, но беше ясно нежеланието му да остане в ЦСКА. Подобно се получи и с Кирил Десподов. Космонавта реши, че е голям, полакоми се от левовете в Италия и реално нямаше сила, която да го задържи на “Армията”. ЦСКА нямаше какво повече да направи, възползва се от момента и го даде на италианците. Във времето се оказа, че Ганчев е бил прав. Парите, които взе за Десподов бяха повече от добри, а в момента цената му е пъти по-малка… Продажбата на звездата по онова време естествено беше умело използвано от “обективните” и сътресението беше факт.

Любимецът на армейците Каранга също бе изкушен от топ трансфер. Всички, които искаме, помним колко време се забави за подготовка топ нападателя по това време защото искаше трансфер. ЦСКА все пак го задържа още един сезон, но след отказания му трансфер той не беше това, което беше преди това. В крайна сметка Фернандо Каранга Беше продаден и това естествено беше използвано по най-добрия начин от който трябва.

След това ЦСКА продаде в зимната пауза Жанио Бикел. Той се представяше успешно и беше един от най-стабилните опорни халфове у нас, когато играеше като такъв. Бикел в никакъв случай не беше със статута на твърд титуляр, а и доста често му се налагаше да играе като бек. На Бикел не му се играеше повече на “Армията” и беше готов да си тръгне при всяка оферта. Това, че предложената му заплата беше около пет пъти по-голяма беше бонус за него, а за ЦСКА знак, че няма как да го задържи повече. Армейците отново се възползваха от ситуацията и взеха максимума за въпросния играч. “Обективните” също се възползваха…

След това армейците продадоха Мауридес. Общото беше, че на него също не му се стоеше повече на “Армията”, червените взеха добри пари за него, а който трябва отново направи каквото трябва.

Една от най-големите драми се разигра при трансфера на Али Соу. Той безспорно беше основна фигура в отбора. ЦСКА отклони някои оферти, но в краина сметка се стигна до такава, която играчът не можеше да отхвърли и армейците повече нямаше как да го задържат. “Обективните” отново наляха масло в огъня и изведнъж продажбата на нападателят стана страшен проблем. Някои от червените фенове забравиха, че само до преди няколко седмици са го пращали на Терминал 2 след всеки мач и започнаха да пишат гневни декларации… Драмата за играч, който само до преди няколко дни не са искали стана страшна… Какво подтикна цялата тази истерия можем само да гадаем… Или си знаем…?

Продажбата на Кайседо няма какво да се коментира.

Погледнато назад във времето става ясно, че всеки трансфер ЦСКА го е направил в точния за отбора момент… Получава най-много от играча и взима максималната му цена…

Тази зима на “Армията” е спокойно. Играчите се подготвят и изглежда, че никой не мисли за изходящ трансфер. Ситуацията при червените е различна, но не и тази в “А” група… Това повече от всякога притеснява някои, че “има реална опасност ЦСКА да стане шампион” и можем да сме сигурни, че това няма да остане без последствия.

В момента няма напускащи играчи, но пък има бойкотиращи фенове… Винаги може да се измисли някоя интрига, която да донесе напрежение на “Армията”… Трансфери, публика или нещо друго… Въпрос на време е…

автор:

Симеон Димитров