Българският национален отбор по футбол отдавна е на футболното дъно. И по всичко личи, че скоро няма начин да отлепи… От това, което наблюдаваме от националите ни виждаме, че на Ясен футболът не му е много ясен… Дори въобще. Пловдивския Джанини не спира да говори за “добра и последователна работа” и да обяснява как отборът се движи в правилна посока, че надгражда, и че добрата игра и победите са само въпрос на време. Извън неговата реалност националите ни по футбол играят като събрали се за съботно мачле приятели, а треньорската професия му е ясна точно колкото и лекарската…

След мача със Северна Македония Ясен Петров за първи път не говори за борба, сбиване и разни такива не толкова футболни неща, а каза, че сме се опитали да играем футбол…  Това може би е проблема. Последните години единственото, което правим е да опитваме да играем футбол и за съжаление сме много далеч от истината. Дори отбори под средното европейско ниво успяват да покажат повече футбол от нашите момчета и доста често да ги надиграят и победят. Е, от време на време се добираме до някой равен и започва да се говори за надграждане и разни такива оптимистични клишета.

Срещу Северна Македония реално отново видяхме познатото нищо от националният ни отбор. Родните национали не могат да владеят топката и да налагат контрол над срещата. Нямат представа как да излизат от преса, а самите те да пресират явно е мисия невъзможна. За някаква тактика или стил е невъзможно да се говори. Като за капак играчите издържат физически около полувреме. А за тяхно съжаление мачът е две полувремена. И за това единствения виновник е Ясен Петров и тези около него. Реално българският национален отбор разчита на някоя грешка на съперника, много късмет и някакъв индивидуален проблясък на някой от играчите след който да се случи нещо позитивно за нашия отбор… Това означава, че редките победи или равни се случват не заради треньора, а въпреки него. С няколко думи треньорските умения на стратега Ясен са точно като управленските умения на шефа на футболния съюз.

Всичко това отговаря на въпроса защо и срещу Северна Македония родните национали бяха надиграни по всички показатели. Играта няма да я коментирам. Няма какво толкова да се коментират прекалено малкото добри момента за трикольорите, а и тези, които трябва вече изкоментираха надълго и нашироко постното представяне на трупата на Ясен. Статистиката след мача в Разград е меко казано разочароваща за Ясен и компания. А за родния запалянко е стряскаща и много тъжна. Владеенето на топката е 48% на 52%. Ударите са 2 на 10. Като родните национали са отправили един единствен точен удар. Головите положения са 4 на 15, корнерите 1 на 5, спасяванията на вратаря са 4 на 0, а опасните атаки са 24 на 70… И всичко е в полза на македонците… Статистиката и играта на Десподов и компания е на абсолютни аутсайдери. Заради това след мача се наслушахме на дежурните клишета от тренера и играчите и оставаме с впечатлението, че са доволни от равния. Нормално е, защото каквото и да се коментира след този мач нашите национали трябва да са доволни от хикса.

След мача Ясен Петров каза, че сме опитали да играем футбол. Това добре, но кога ще спрем да опитваме и ще започнем да играем наистина. Защото въпреки всички големи приказки единственото добро нещо от първия мач в лигата на нациите е хикса. От това, което видяхме Ясен, родните национали и тези в БФС продължават да живеят в някаква тяхна паралелна релност, в която не сме толкова зле и даже вървим нагоре. А всъщност продължаваме да опитваме да разберем колко дълбоко е дъното.

С това управление на родния футбол толкова. Тези хора ще продължат да си живеят в техния паралелен свят. В същото време футболът в България ще продължава да пропада, а всички останали да вървят нагоре… Явно така ще е и феновете ще трябва да свикват с идеята, че мачове срещу Гибралтар, Северна Македония и Грузия е тежка програма…

Ще опитваме да играем футбол, пък каквото такова…

автор:

Симеон Димитров