Тези дни върви световното първенство и отново всичко е футбол. Вече по навик родните национали не участват, а всеки в България си избира някой отбор, за който да вика. Това до някъде си има своите добри страни. Ако отборът, който си избрал загуби не се ядосваш, а просто чакаш другия мач и си избираш друг отбор… Гледаш си мача, пиеш си виното и се радваш на живота… Ако жена ти не се сети за някоя работа, която спешно трябва да се всърши… Но това е друга тема.
Вече няколко дни върви световното по футбол и прави впечатление, че така наречените малки отбори не смятат много да се съобразяват с големите сили във футбола. Е, не на всички им се получава , но тенденцията се забелязва.
Сенегал не успя да победи или поне да измъкне равен на Холандия, въпреки, че го заслужаваше. Канада създаде над 20 възможности за гол срещу Белгия… Срещу само само 7 за белгииците. Белгия победи, но определено аутсайдера Канада може да съжалява. Дания не победи Тунис, а Хърватия не победи Мароко. Други два големи отбора също си изпатиха много от така наречените аутсайдери. Аржентина загуби от Саудитска Арабия, а нинджите от Япония шокираха великата Германия… И това само за три дни. Със сигурност ще има и други шокиращи за великите сили резултати. Въпрос на време.
Всичко това само показва новите реалности във футбола. Всички работят, развиват се и не смятат да се съобразяват с големите. Това донякъде обяснява защо родните национали се затрудняват да победят полуаматьорски отбори или губят от почти всеки, който ги хване. Просто в Бояна и БФС нивата са такива, че те просто не развиват нищо друго освен уменията си на дансинга и на маса… Друго реално не ги и интересува. Реалностите във футбола са такива, каквито са… За нас с това управление остава “пускай Преслава и наздраве!”.
Докато се радваме на победи над полуаматьорски и подобни отбори и се заблуждаваме за прогрес другите вървят нагоре. Нека се надяваме, че скоро това управление на футболния съюз няма да го има… Дотогава да си гледаме световното и да си пием пиенето…
автор:
Симеон Димитров