След повече от година и българския национален отбор записа победа. “Лъвовете” биха Чехия в последния мач на най – слабия капитан на националите за всички времена. И въпреки, че чехите не бяха много мотивирани, защото вече са се класирали за Евро 2020, и бяха с нещо като втори отбор победата заслужава уважение и адмирации. Е, ако бяха били с 2-0 щях да спечеля нещо и да съм по-щастлив, но…Да се надяваме, че този успех ще даде малко повече самоувереност на футболистите.
Лошото в случая е, че нито треньора, нито повечето от футболистите са за националния. Като започнем с бразилските българи и свършим с вече бившия капитан.
Вандерсон и Марселиньо нямат никаква причина да са в националния. Освен ентусиазма, с който пяха химна не показаха нищо друго. Бавни, с грешни отигравания. При контрите редовно оставаха поне на 20 метра зад Десподов и следователно всичко приключваше. Дясното бекче въобще не знаеше къде се намира. Чехите го разбраха бързо, но за щастие не им се получи като на парагвайците. Капитанчето от много отдавна не става. Момента, в който топката стигне до него е загубена за България. Той се отказа. Сега е време и Вандерсон, и Марселиньо да го последват. Не мога да разбера защо се викат някакви туристи на финала на футболния си път при положение, че има млади и перспективни футболисти. Това, обаче май е работа на треньора. А той горкия… Пълна, завършена нула.
Въпреки всичко “лъвовете” имат шанс за класиране на Евро 2020.След около 4 месеца ще изиграят два мача. Дано да са без Марселиньов и Вандерсонов.
автор:
Симеон Димитров