Вчера Михайлов и членовете на изпълкома се събраха на яката си база в Бояна. Казаха си колко са велики и след това целия Изпълком, следвайки примера на вече бившия си шеф хвърлиха оставки. Това добре, но нито един от тези, които по време на 14 годишното си управление и докарали футбола ни до тук не пое някаква отговорност за състоянието му. От никого от БФС не се чу някаква самокритичност. Дори напротив. Всеки от тях обясняваше колко е велик… Футбола ни е в окаяно състояние. Националния ни отбор се превръща във футболно джудже, но те за нищо не са виновни.
Ама как точно пък те ще са виновни? Те са велики. Вече бившия шеф на БФС говори доста дълго на последната си пресконференция и в нито един момент не пролича, че е наясно какво е правил в БФС през последните 14 години. Бившия вратар нито веднъж не намери вината за оставката му в самия него. Даде някакъв финансов отчет, които повече приличаше на отчет на частната му фирма. Размахваше някакви листчета и обясняваше за бази, пари, и т.н. Нищо за постигнатите футболни резултати през тези 14 години, в които беше начело на БФС. После фена на Преслава заяви, че “…виковете “оставка” може би са били към треньора”, а после добави:”В България не обичат успелите, а аз съм доста успял…”.
Нямам думи. Феноменални, велики вратарю, не беше мразен, защото си успял, а защото през цялото време прекарано в БФС не направи нищо, за което да те обичат. Виковете “оставка” господин бивш първи бяха срещу вас и цялото БФС. И ако поне малко можете да погледнете трезво на нещата и да ги осмислите няма да заявявате, че си тръгвате с високо вдигната глава.
Вицето Лечков и той завалията се чудеше защо хората не ги искат начело на българския футбол. Докато той говореше пред микрофоните заяви: ” Голям негативизъм към нас, без да имаме толкова голяма вина…” Ами донякъде Лече е прав. Виновни сме всички ние, че ги търпяхме толкова дълго.
Тренера, “великия” Балъков и той хвърли оставка. И той като шефовете му не пропусна да каже колко е велик и колко е успял. Бала заяви и, че едва ли някой ще се справи по-добре от него… Треньорските умения на халфа от големия национален отбор от ’94-та година съм ги коментирал. Сега, обаче ще си позволя да коментирам и последните му думи като национален селекционер.
Господин Балъков, и маймуна да сложиш на треньорското място ще успее да загуби четири поредни мача…
Много се надявам на извънредния конгрес, а 2022г. и на редовния избора за първи в БФС да бъде остаавен на случайността, както беше с Михов,Славков и първия път на избирането на Михайлов.
автор:
Симеон Димитров