Младен Кръстаич пое родните национали по футбол и в първите си два мача успя да запише две победи. От футболна гледна точка победи срещу аматьори и комплексирани грубияни не е кой знае какво, но пък лъвовете не бяха печелили два последователни официални мача от доста време насам.. Всъщност, последните години националният ни отбор стигаше трудно до победа, а какво да говорим за две…
С идването си Кръстаич направи нещо невиждано до този момент, с което спечели симпатиите на много фенове и специалисти. Сръбският тренцор реши да не разчита на набедените зведи, които в по-голямата си част са на пределна футболна възраст и само разхождаха фланелката и заложи предимно на млади момчета. С този си ход Кръстаич изненада всички и реално взе, че направи наистина прословутото подмладяване, за което се говори от години. Всички предишни треньори на националният ни отбор до този момент само говореха за подмладяване, а в същото време взимаха по един-двама млади, ей така от кумова срама, а реално разчитаха на играчи, които са на и около 30… Всички говореха за подмладяване, но реално никой не смееше да го направи както трябва, а резултатите ги видяхме. Сега сърбинът им показа как се прави. И от това, което видяхме в първите му два мача май това, което говориха тези преди него, че “няма кой да се викне, защото младите още не са готови” не е точно така.
Очевидно нещата могат да се случат когато се викнат правилните играчи, поставят се на правилните места и им се поставят правилните задачи. Нещо, което предшествениците на Кръстаич явно не умеят. Още е рано да се правят някакви генерални заключения и да се изпада в някаква страхотна еуфория от играта на националите защото и нивото на победените отбори не е кой знае какво, но пък различната визия на националния отбор е налице. Тепърва за родните национали предстоят мачове срещу далеч по-стойностни съперници. В тях ще се види дали родните лъвчета ще станат лъвове.
Промяната в поведението на отбора е видна. Младите лъвове играха коренно различен футбол в последните два мача. Разликите във футболно отношение са огромни и все позитивни. Играта и боравенето с топката определено бяха на по-добро ниво. Идеите за създаване на опасности пред противниковата врата са коренно различни. Тактическата дисциплина беше по-добра. Динамиката и агресията в играта на трикольорите в тези два мача пък бяха на съвсем различно ниво. Много по-високо от това, което до този момент виждахме от националите. В тези два мача за първи път от много време насам докато гледаш родните национали не си скъсваш нервите.
Единственото, към което може да се отправят някакви забележки е играта в защита. Там все още има какво да се желае. Особенно при центрирания нашите защитници твърде лесно допускаха опасни ситуации пред вратата ни. Ясно е, че за два мача и няколко тренировки няма да станат нещата, но съм сигурен, че Кръстаич ще оправи и тази част от играта на трикольорите и с течение на мачовете сработката между защитата ще се случи..
На мен лично, а вярвам и на всички, старите звезди не ми липсват. Националния отбор няма нужда от Делев, Неделев, Попето и всички останали набедени звезди. Те се пробваха в доста квалификации и в повечето случаи скъсваха нервите на феновете. Показаха, че не могат да постигнат така желаното от всички класиране на голям футболен форум и сега е ред да отстъпят местата си на младите. Ако нещата продължат да се движат по този начин спокойно всички можем да се надяваме на нещо по-различно от квалификациите в последните много години и да гоним някакви по-високи цели. Можем да се надяваме, че лъвчетата ще станат лъвове.
Много ми се иска на следващото европейско или световно българските фенове да не се питат “за кой ще си”, а всички да са за България, която участва.
автор:
Симеон Димитров