Поредното първенство в което усещането за тото, много уговорки между отбори, липса на какъвто и да е феърплей, и реферска подкрепа за конкретен отбор приключи по очакван за всички фенове на футбола в България. Общо взето и този сезон видяхме познатите приоми успешно въведени през последните години… Пускането на юноши в определени мачове вече е утвърдена практика. Странните съвпадения едни и същи съдии, за които ни бе казано, че няма абонаменти, да свирят мачовете на един и същ отбор, и по някакво странно стечение на обстоятелствата винаги да допускат неволни грешки все в полза на тези към които не са абонирани също вече е практика и се приема за най-нормалното нещо в родната лига.

Все пак в изминалото първенство видяхме и нови приоми. Отборите и родния футбол показват, че не стоят на едно място, а се развиват. Ново от този сезон е да излизаш с юноши и резерви в последния кръг от първенството срещу отбор, който задължително се нуждае от победа, защото искаш да запазиш титулярите си, които дори не се знае дали следващия сезон ще са при теб. Преди имаше обиграване на юноши, полиграфи и подобни, но сега е опит желанието за загуба да се обясни малко по-футболно и да изглежда все едно мислиш за бъдещето… То всъщност си е мисъл за бъдещето. В един момент вересията ще ти бъде върната. Звучи меко казано абсурдно, но явно това е реалността в родния футбол.

Тоталната липса на феърплей явно също е норма в БГ футбола. От друга страна усещането за тото и уговорени мачове, колкото и голямо и да е си остава само усещане… Такива неща в родния футбол няма и точно заради това, както се похвали и новия Президент, нашето първенство е в топ 5 на най-оспорваните първенства.

Комплекси, липса на феърплей, усещане за тото, неадекватно управление, абсурдно първенство и логично слаб национален отбор… Така накратко може да се опише българското първенство по футбол на някой, който никога не го е гледал.

След конгреса, на който Георги Иванов съвсем законно, легитимно и прозрачно бе поставен за шеф на БФС бяха дадени заявки за промени. Мъжкаря определи като задълително справянето с уговорените мачове, съдииския проблем, телевизионните права, формата на първенството и още няколко проблемни неща, които оказват лошо влияние на родния футбол. Проблемът в случая е, че май всички задължителни реформи попаднаха в графата “много исках, ама нямах желание”…

След първоначалните силни думи и закани за големи промени, които да оправят това, което предишните са развалили, новопоставения шеф на футбола се ограничи до това да обяснява колко добро е първенството ни, как националите ще спечелят купата на Конференциите и подобни предизвикващи смях написани му клишета.

Реферските проблеми, уговорените мачове и телевизионните права някак станаха не толкова големи проблеми… Даже май въобще няма проблем с тези неща.

Все пак Гонзо откакто е шеф направи някаква промяна. Той и тези в БФС решиха да променят плейофните шестици, осмици, четворки и така нататък. Според тях промените във формата ще доведат до още по-вълнуващи и оспорвани мачове в родната “А” група които да пълнят стадионите поне колкото в Англия или Германия… Истината е, че тази промяна ще доведе единствено до още по-безсмислени с привкус на тото мачове от тези в последния месец.

Гонзо е “голям мъжкар”, но сградата на БФС не е някоя с червен фенер отпред. В тази сграда трябва да има хора, които знаят, могат и искат да ръководят правилно футбола в България. Нито Гонзо, нито новото БФС, което е съставено предимно от хора които са във футболния съюз от над десетилетие имат уменията или волята да направят някакви сериозни промени…Родния футбол е на дъното и за това не са виновни многото чужденци, които играят в отборите, а разни проекти и тези, които управляват БФС. Докато има кукловоди, поставени шефове на БФС, проекти, проектанти, “мъжкари” и разни други измислени герои родният футбол ще затъва, а феновете по стадионите ще стават все по-малко. Не защото феновете в България не обичат футбол, а защото знаят как ще завърши всеки мач и съответно първенството.

Сезон 23/24 завърши по очакван начин. Остана единствено баражът за Европа който също е ясен. Като се има предвид създадената организация и очаквания рефер ще е истинско чудо ЦСКА да се класира за ЕКТ.

За да не е всичко толкова негативно трява да се изтъкнат и добрите неща. Все пак в последните издания на родната “А” група има и нещо позитивно за феновете. Тези в БФС успяха да направят така, че феновете на футбола в България да станат по-богати… Особенно в последните кръгове…

автор:

Симеон Димитров