Втория кръг на “А” група започна и по всичко личи, че познатите от няколко години тенденции ще се запазят и през този шампионат. Явно  ще е така докато това БФС и този Изпълком командват парада… То всъщност заповедите идват от едно място, но това е друга тема.

Армейците се изправиха срещу Локо София и със слаба игра успяха да стигнат само до равния. ЦСКА изигра слаб мач. Това няма смисъл да се коментира и оспорва, но в този мач реферите бяха по-слаби.. Любопитно ми е Кабаков дали би дал подобна дузпа в някой от европейските мачове, които ръководи?

Локомотивци също не изиграха някакъв страхотен мач, но просто използваха момента. ЦСКА все още няма отбор, който да излезе и да мачка. Илич все още не разполага с пълния потенциал на отбора. ЦСКА няма отбор, който да може да се противопостави на противника си на терена и на реферите едновременно… Явно трябва да се мисли в тази посока, но в момента армейците могат да победят противникът си на терена само ако мачът се играе феърплей. С борба, желание и някои индивидуални проблясъци на играчите ще се случи, но намеси ли се и реферът резултатът е такъв… Така стоят нещата.

На стадиона в “Надежда” ЦСКА не стоеше лошо до дузпата. Червените изиграха слаб мач като цяло, но докато Кабаков не подшушна на Чинков за наказателния удар локомотивците нямаха някакви кой знае какви положения. Положенията за домакините от “Надежда” дойдоха след дузпата при последвалото объркване в играчите на ЦСКА. Чинков измисли наказателен удар и като допълнителен бонус даде жълти картони на трима от дефанзивния вал на червените. Така в средата на първото полувреме изглеждаше, че армейците едва ли ще го завършат 11. Локомотивците се възползваха от шока, в който бяха армейците и създадоха някое положение, а Бусато извади ЦСКА с добри спасявания. Малко преди края на първата част Локо видя, че не може повече, започна да бави време и се върна в защита. На играчите в червено-черно започнаха да им се схващат краката още от 40-тата минута, а с началото на второто полувреме стратегът Генчев извади атакуващите футболисти и на тяхно място пусна защитници. Това разбира се го има във футбола. И десет в защита си е тактика… Когато един отбор знае, че е по-слаб от другия и по един или друг начин се е добрал до предимство в резултата прави всичко възможно да го задържи. За това доста помогна и главният рфер, който свиреше всяко докосване до футболист и накъсваше достатъчно играта, че мач почти да не се играе… Картоните и колко атаки на армейците бяха спрени вместо да се даде авантаж въобще не желая да ги коментирам.

ЦСКА изигра мач, който е далеч от представите за добър. Червените фенове определено очакваха армейците да останат на пътя на победата, но за съжаление реалностите са други. При реално и нормално съдийство резултатът можеше да бъде друг. Ако не беше измислената дузпа Локо щеше да изиграе мача по същия начин… Видя се, че това им е плана за мача и повече не могат. Генчев отново щеше да извади атакуващите играчи и да заиграе с 10 в защита, но тогава щеше да пази хикса. От друга страна се видя, че ЦСКА колкото и слабо да играе винаги успява да създаде положение, което да вкара. След бонуса от Кабаков и Чинков локомотивци вече пазеха победата… А дузпата си беше бонус, защото в правилника пише, че игра с ръка не се счита за нарушение, когато топката рикошира от тялото, крака или главата на същия този играч, негов съотборник или съперник, който се намира близо до него и след това докосва ръката му. Във въпросната ситуация топката срещна ръката на Де Нойер, след като първо рикошира в крака му. Това според правилникът не е наказателен удар, но пък бонусът си е бонус…

Като се има предвид играта на ЦСКА и съдийството в мача срещу Локо би могло да се каже, че 4 точки за два кръга е добре. Можеше да са 6, а самочувствието на играчите много по-голямо, но… Това явно е неприемливо.

Ако ЦСКА иска да стане шампион ще трябава да направи отбор, който да може да побеждава въпреки реферските тесли. Такава за съжаление е релността… ЦСКА има по-големи шансове да спечели Лига на конференциите, от колкото да стане шампион на България.

автор:

Симеон Димитров

.