Достатъчно време след загубения финал разочарованието остава… Остава заради факта, че ЦСКА пропусна да спечели купата срещу един слаб съперник. За всичките 120 минути смърфовете така и не успяха да създадат някакво опасно положение пред вратата на Бусато, а армейците създадоха доста пред вратата на пловдивчани. Отправиха и доста удари, но така и не успяха да вкарат гол, който със сигурност локото нямаше да може да върне…

Първото полувреме Локо опита нещо, но видя, че няма да му се получи. От началото на второто полувреме на терена имаше само един отбор. Пловдичани усетиха накъде отиват нещата и заиграха единствено с мисълта да се доберат до дузпи. “Добутаха” мача до дузпите, а там вече силите се изравняват и всичко е 50/50. Това им беше единствения шанс и в случая сработи.

Друг е въпроса дали след толкова пропуснати единадесетметрови удари Соу трябвашв да бие точно на финала.

За съжаление във футбола освен радост има тъга и разочарование. Така стоят нещата. До края на това първенство има още два-три мача. Всички отново трябва да са на стадиона и да подкрепят любимия отбор. Разочарованието е голямо, но любовта към ЦСКА е по-голяма.

автор:

Симеон Димитров