Националният отбор по футбол ей така по навик записа нови две загуби. Този път от Литва и Албания. След поредните злополучни мачове “обективните” медии и футболни “разбирачи” донесоха от девет кладенеца вода и обвиниха кого ли не, само не и истинските виновници за състоянието на българския футбол. Изведнж всички като един стигнаха до заключението, че Кръстаич е менте… Че е менте, менте е, но преди известно време “обективните” се надпреварваха да хвалят сърбина и да обясняват колко е добър и каква страхотна кариера е имал. Обясняваха как е извел сърбите на световно първенство, но пропагандата някак удобно забравяше да спомене кой ги е класирал. Казваше се за работата му в Израел, но се пропускаше малката подробност, че там резултатите на сърбина са били плачевни. Пропускаше се и факта, че от двете места е бил изгонен заради слаби резултати.

При идването на сърбина “обективните” като един обясняваха как Кръстаич е супер успешен треньор с модерни виждания за играта. Един през друг обясняваха как сърбинът едва ли  не е необходимият вятър на промяната, който ще преобрази националният ни тим и ще се занижат победа след победа. След първите три успешни мача директорът визионер Гонзо дори започна да чертае концепции, стратегии и какво ли още не. Обясняваше навсякъде как класирането за европейското е главна цел, а с този треньор ще е като детска игра. Директора Гонзо стигна дори по-далеч и заговори за някакъв едва ли не непобедим роден тим до година-две.

В момета ситуацията в националния отбор отново е трагична, а единствения виновник за това логично се оказа доскоро суперуспешния треньор. Всички в БФС обявиха Кръстаич за менте и пропагандата на “обективните” спортни разбирачи стартира в обратна посока… Кръстаич вече не е треньора с успешна кариера, а “поредното сръбско менте” което трябва час по-скоро да се маха. Това всъщност е така и е ясно на всички още от идването на сърбина, който за времето си начело на националите успяваше да уцели мястото на терена единствено на вратарите. Това реално го видяха всички без тези от футболния съюз. Те поради някаква странна причина си стояха в някаква паралелна реалност подхранвана от тяхната пропаганда. На всички беше ясно, че е въпрос на време Кръстаич да докаже, че не е този, за когото го представят. Единствено тези от БФС толкова бяха повярвали на собствените си измислици и пропаганда, че не обръщаха внимание на нищо от случващото се с националния отбор.

Само до преди няколко месеца директор Гонзо, Президентът Михайлов, разни вицета и всякакви кадри на футболния съюз говореха за класиране на европейско и за някакъв непобедим подмладен отбор. Сега се изнизват тайно през задните входове на стадиона за да не ги засекат журналисти или се крият някъде, не говорят с никого и чакат бурята да отмине… Тези от футболния съюз, които решиха да говорят пред медии пък единствено показаха своята некомпетентност и доказаха, че махането им от управлението на българския футбол е много закъсняло и абсолютно задължително.

Кръстаич ще си тръгне и това е повече от ясно. Той нито направи силен национален, нито както обича да казва го подмлади. Нека погледнем “младите” момчета в националния. Общо взето единствения, който може да се каже, че е млада надежда е Марин Петков който е на 20. Останалите са на и над 23. Като възраст е малка, но не и за футболист. Играч на 22-23 и на горе вече би трябвало да е завършен, а не млада надежда. Крайно време е в милата ни родина да спрем да казваме на някой футболист на 25 млада надежда. Крайно време е и като вземеш в националния играч под 25 да кажеш, че го подмладяваш. Това, че си взел играчи, които до този момент не са играли за националния не означава подмладяване… Това обаче е друга тема. По-важната е незабавното махане на тотално неадекватния и некомпетентен футболен съюз.

Кръстаич ще се махне, но това реално няма да промени нищо защото главните виновници за състоянието на българския футбол са тези от БФС. Те са тези, които трябва незабавно да се махнат… Колкото по-бързо, толкова по-добре. С Михайлов и компания родния футбол е обречен на посредственост.

Лечков и веселата дружина от Бояна няма нужда да се чудят кой иска оставките им. Достатъчно е да излязат навън и ще разберат, че е по-лесно да се каже кой не иска оставките им. Ако тези хора имат поне малко чест и морал ще ги депозират на момента… Честно казано силно се съмнявам подобно нещо да се случи…

автор:

Симеон Димитров