ЦСКА заслужаваше златните медали и бе много близо до тях, но поради куп субективни причини се размина с тях. Армейците опитаха, бориха се до края, притесниха сериозно разградчани и ги накараха да разчитат на “12-тият си играч” както никога до този момент, но не успяха да сътворят футболното чудо. Не за друго, а защото като се има предвид цялата организация и всички предпоставки ако шампионът беше различен от този в Разград щеше да е обратно на футболната логика в България.
Като видяха реалната заплаха “хегемоните” набързо включиха “12-тият” си играч и набързо показаха кой всъщност командва парада. Обикновенно “12-тия” играч са феновете, но в Разград тази привилегия е за едни други. Едни от Бояна, едни с черни дрешки, едни юноши, едни други, които нямат голямо желание да играят срещу “хегемоните” и като цяло всички подизпълнители от “А” група… Те набързо показаха че вероятността някой друг да е шампион освен проекта от Разград е нищожна… Въпреки всичко ЦСКА опита, бори се докрай и бе на крачка да направи немислимото. Армейците изиграха 35 финала и е нормално да не спечелят някои от тях.
Някои ще кажат, че ЦСКА сами са си виновни, че не са шампиони. Ако съдим по двете пропуснати дузпи привидно е така, но дори и тези, които го говорят не го вярват. Всички видяхме какво се случваше когато армейците водеха в класирането. Всички знаят какво щеше да се случи и как биха процедирали реферите в последния мач ако ЦСКА водеше в класирането… Леко лирическо отклонение.
ЦСКА завърши сезона с достоинство и чест. Армейците с право са с високо вдигнати глави защото за пореден път показаха и доказаха, че са над всички. Не играха срещу юношески формации, нямаше ги грозните реферски отсъждания в тяхна полза, нямаха и подизпълнители на тяхна страна защото така го правят големите отбори. Да, не станаха шампиони. Не го направиха заради добра организация, малко късмет, юноши и грешна представа за феърплей… Субективните фактори са много повече от обективните. Точно заради това феновете ги изпратиха с аплодисменти.
автор:
Симеон Димитров