В радост и тъга… И до последен дъх

В радост и тъга… И до последен дъх post thumbnail image

ЦСКА загуби тежко от Локо Пловдив на “Армията”. Много критици и анализатори вече направиха разбор на мача. Коментираха и обсъждаха дали Жеферсон трябваше да е ляв бек, дали Юга трябваше да започне титуляр, кой да е халф, с каква схема трябва да играе ЦСКА, къде е сгрешил Стойчо и тем подобни. Затова няма да коментирам тези неща и аз… Знаещите вече го направиха.

В пореден мач армейците не играха добре и някак очаквано загубиха. Тази загуба е по-скоро очаквана и беше въпрос на време да се случи. До този момент червените по един или друг начин се отърваваха, но срещу Локо не им се получи. Интересното е, че загубата на точки съвпада с отлива на публиката от стадиона. Реално всичко започна от мачът срещу Зоря. До тогава благодарение и на публиката ЦСКА успяваше да взема своето от мачовете. След това всички знаем какво стана.

Стойчо Младенов пое отбор, в който повече от половината футболисти бяха контузени, а подготовката беше под всякаква критика. След трагичния мач срещу Лиепая повечето фенове се бяха отказали от нещо повече в Европа и единственото, което желаеха беше поне червените да не берат срам срещу слабите латвиици… С помоща на публиката и благодарение на мотиваторските качества на Стойчо ЦСКА влезе в групите на лигата на конференциите след неочаквани добри игри и обрат за историята срещу Виктория Пилзен.

Инерцията се пренесе и в шампионата и ЦСКА побеждаваше дори, когато не играешв добре. И така до мача със Зоря. Тогава по необяснима причина феновете се отдръпнаха от стадиона. Това продължи и в другите мачове и армейците логично забоксуваха… И преди си личеше, че мачове през три дни са сложна задача за червените, но с помоща на публиката някак се оправяха. След отлива на публиката слабите игри бяха предвестник на лоши резултати. Многото мачове и публиката на стадиона, която напоследък е колкото тази в Разград или на тези с числото в крайна сметка оказаха своето влияние.

В последния кръг ЦСКА изигра поредния си слаб мач и логично загуби. Мачове през три дни не би трябвало да са някакво оправдание, но когато само до преди две седмици по-голямата част от футболистите повече време са били контузени, отколкото са играли оказва своето влияние. Реално повечето игарчи на червените са в игрови ритъм от няколко мача насам. А когато я няма и публиката, която да им даде крила нещата стават… Няма по-голям допинг за футболистите от безрезервната подкрепа и нищо не налива повече олово в краката им от освиркванията и подвикванията. Лесно е да си на стадиона, когато отборът побеждава. Истината е, че отборът се нуждае десет пъти повече от подкрепа, когато нещата не вървят.

Една загуба в първенството не би трябвало да е проблем. Проблем е прекалено голямото фенско очакване. Някои мислят, че ЦСКА е някакъв сборен отбор на света и никога не губи… Ами, не е така! Няма отбор, който да не губи и няма отбор, който да да не изпада в игрова криза… Е, има един от Разград, но там говорим за разни други неща… Това, че някой отбор губи не означава, че на трибуните не трябва да има фенове… Каквото и да се коментира от онлайн анализаторите… Според всички тях Ливърпул например последните 30 години би трябвало да играят пред празни трибуни…  ЦСКА е в такава криза от почти три месеца. Реално, ако се изключат мачовете с Осиек и Виктория червените не са точно това, което всички очакват… А, според мен у феновете има свръх очакване.

ЦСКА е в труден момент. Въпреки това, и въпреки липсата на фенове на трибуните червените опитаха да надскочат себе си.  В последния мач армейците пропуснаха шансовете си и загубиха. Скоро идва зимния трацсферен прозорец. Завръщат се и другите контузени. Армейците имат потенциал. И той не е малък. Всичко е въпрос на подготовка, трансфери, подкрепа и колкото и да не им се вярва на някои спокойствие. Спокойствие, най-вече от своите, защото всички останали ще опитват да вкарват напрежение при червените… И всъщност го правят.

Стойчо веднъж извади отборът от дупка. Сега армейците отново са в дупка и вярвам, че ще го направи отново. Важно е всички да подкрепят ЦСКА на стадиона, а ако решат да не го правят поне да не пречат отстрани с “градивни критики” из мрежите… Като не искат да помагат, поне да не пречат…

Като изключим проекта няма отбор, който да не губи. Най-важното е феновете винаги да са зад отбора. Тогава всичко си идва на мястото… Рано или късно!

Нормално е всички, които обичат ЦСКА да са разочаровани от последния резултат и последните мачове. Има и такива дни, но както всички знаем… Любимият отбор се подкрепя в радост и тъга! До последен дъх…

автор:

Симеон Димитров

 

Related Post