Родните футболни национали записаха поредна загуба. Ей така, някак по навик Десподов и компания загубиха и от Черна гора. Това означава, че за поредна година след втория-третия мач на квалификациите започваме обиграване на отбора за следващите. Според директора Гонзо родните футболни национали са на прав път и тотално подмладения отбор от Кръстаич скоро ще започне да мачка наред. Тъжната истина обаче е, че отборът е на дъното. А въпросното обиграване и подмладяване са пълна глупост.
В нормалните футболни страни с нормални футболни съюзи от много време играч на 22-23 години не се смята за млада надежда. Минеш ли 20 години трябва да си изграден футболист, който дори и да е с по-малко опит поне е тактически грамотен и знае какво да прави на терена. В България обаче нещата явно не са така. Ако слушаме родните футболни анализатори излиза, че от 19 до 29 си млада надежда, която има нужда да се учи и да се чака да се развие, а след това изведнъж ставаш залязваща звезда…
По-голямата част от националите на България са над 22. На години са малки, но като футболисти са достатъчно големи. Точно заради това приказките с младите момчета са меко казано пълна глупост… Е, все пак трябва да се признае, че в момента не се гради “перспективен” отбор с играчи около и над 30-те, както беше до преди известно време, но все пак… Ако трябва да перефразирам една култова фраза би се получило… И ние гледаме чужди първенства и виждаме там как играят…
Обиграването, което се случва вече почти две десетилетия също е леко съмнително. Обиграваме едни “млади надежди” и точно да се получат нещата, и се оказва, че те приключват с футбола. Взимат се едни други “надежди” и с тях се получава същото.
Сега Кръстаич обиграва отбор… Аз по-принцип знам, че един отбор се обиграва когато играчите играят заедно. Събира се един гръбнак от 5-6 футболисти и около него се гради отбор. Много ми е любопитно как точно тренера обиграва отбор като всеки път играчите са различни. Преди мач на националите единственото, за което можем да сме сигурни е, че капитанчето и “лидер” на тима ако нещо не е в нераположение ще излезе. Другото е мъгла. Не се знае нито кой ще пази, нито кой ще е в защита, нито кой ще е в средата на терена или пък в атака. Друга меко казана странна “тактика” на тренера е да пуска играчи на непривични за тях постове… Всеки път различни. Така обиграване не се прави и резултатите са абсолютно резонни.
С това БФС, с този треньор, с този директор, с този “лидер” и капитан толкова. Директор Иванов се опитва да ни убеди, че сме на прав път, но истината е, че родния национален отбор по футбол е трагичен и поне на този етап светлина в тунела няма.
През 94-та “този феноменален Боби” и Лечков бяха в основата станем четвърти в света. Последните години отново те направиха България футболно джудже.
Всички знаят, че е време тези във футболния съюз да ни освободят от присъствието си. Докато това не се случи първенството ще е такова-каквото е. Вицето ще казва как той не излизал на терена и не той е виновен за резултатите на отбора. Президентът ще обяснява колко добри условия са създали и колко модерни хотели са резервирали. Естествено няма да забрави и супермодерното оръдие за топки. Директорът пък ще ни убеждава, че сме на прав път и до две-три години ще сме страхотна футболна сила. Докато това се случи важното е да сме живи и здрави. А, такива като Коща, например, пък от време на време ще говорят нещо, но малко ще успяват да хванат смисъла на казаното.
Време е президента да започне да се наслаждава единствено на банкетната си култура и изпълнанията на Преслава, а вицето да се занимава, с каквото си се занимава. Родния футбол няма нужда и от личности на управленски постове като г-н Иванов и г-н Костадинов. Няма нужда и от Кръстаич. Националите имат нужда от добър треньор, не от добър певец.
С това БФС толкова. В крайна сметка мачовете на националния отбор отдавна не вълнуват никого. Защо тогава да се тормозим толкова от резултатите? Следващия път ако имаме късмет и планетите са правилно подредени евентуално повече. Важното е да сме живи и здрави… ‘Айде, пускай Преслава и наздраве…
автор:
Симеон Димитров