Ако се съди по писанията на “обективните” спортни медии утре предстои финалът на едно изключително заплетено и интересно футболно първенство. От началото на плейофната фаза борбата за титлата и европейските турнири на пръв поглед изглеждаше много оспорвана. На хартия кръг преди края на родната “А” група не е ясно кой отбор ще е шампион, кои ще се класира директно за Европа и кой ще играе бараж. За съжаление на родния футболен запалянко всичко това е само на хартия…

Противно на всички очаквания и въпреки “12-тия играч” на “хегемоните”, който направи всичко по силите си, претендентът за титлата влезе в плейофите с преднина в класирането. Това от своя страна доведе до там, че в последните пет мача да видим и “план Б” на българската версия на честна игра. Явно е, че в Разград гледната точка за честна игра е различна от тази на всички останали. А при нужда винаги има “план Б”, които включва “обиграване” на юноши и деца. Приказките за шампионски манталитет на “хегемоните” пък са смешни, противни и отблъскващи. Грозната истина е, че комплексите, левовете от Европа и незнайно още какво карат проекта от Делиормана да е готов на всичко за шампионската титла. Дори това да означава унинщожаването на родния футбол, което е факт. Родните национали вече са на едно ниво с полуаматьорските отбори от Европа и света. А това до голяма степен е благодарение на “обиграването” на младите играчи в някои мачове. Тъжното е, че погледнато отстрани всички остават с впечатлението, че футболния съюз и някои тимове от “А” група съдействат за това с всички средства. Може естествено и да не е така… Може само така да изглежда отстрани и футболните фенове да остават с такива впечатления. Може в БФС да са толкова заети с развитието на детския, юношеския и всякакъв вид футбол, че просто да не са разбрали какво правят тези, които командва Кашай. Може и участията на Преслава да са станали толкова начесто, че тези във футболния съюз просто да не смогват със всичко останало…. Може отборите, които пускат повечето си юноши в някои от мачовете просто да мислят за българският футбол и да го правят с цел силен национален отбор по футбол. Това, че не се получава не е тяхна вина… Кой знае?

Както и да е… Става въпрос за последния кръг на българската “А” група.

Утре се предполага, че предстоят два мача, които ще определят кой ще бъде шампионът на България. А според “обективните” медии и футболни анализатори никой не може да предвиди какво ще се случи в тях.

Вече видяхме, че феърплеят в България е едно много субективно понятие и всеки го приема така както му харесва. В Разград понятието “феърплей” няма нищо общо с разбиранията ни за него. Разградската “честна игра” няма нищо общо с тази, която се практикува по света. Това, което се практикува в Делиормана е противно и отблъскващо. В Пловдив, Подуяне и на много други стадиони в България това понятие също се разбира по странен начин. Там не спират да повтарят “ние играем само за себе си”, но истината е много по-грозна. Моралните стожери от “Герена” съвсем скоро за пореден път доказаха, че това което говорят и това което правят няма нищо общо.  Още като се видя стартовия състав на сините за сблъсъкът в Разград цяла България разбра как ще завърши мачът между синьото и зеленото “Л”. Приказките за чест, морал и тем подобни явно имат друго значение за отборът от “Герена”.

Преди началото на плейофите от БФС обявиха, че ще следят внимателно за феърплей. Много ми е любопитно каква е тяхната гледна точка за юношите на Пловдив и Подуяне… Заради това в последния кръг непедвидимостта на резултатите и интригата за титлата са леко под съмнение. Тези, които в предишния кръг излязоха с юноши решиха, че в последния мач за сезона няма да е така… Младежите видяха каква е атмосферата на “големия мач” и стига толкова. Догодина ако се наложи отново ще я усетят, но дотогава има време.

Моряците декларираха, че ще играят за своята чест, но ако това се случи не трябва да забравяме за “12-тия” играч на “хегемоните”. Заради това въпреки декларациите, че мачът ще се играе истински, и с футболни средства, футболните фенове с право могат да имат сериозни поводи за съмнение.

Предстои последния кръг в родното първенство. Честна игра и “А” група в едно изречение отдавна предизвиква единствено ехидна усмивка. Ако съдим по това, което се случва последните години “12-тия играч” ще е основно действащо лице в предстоящите битки в София и Варна… В този ред на мисли битката за титлата ясна.

“Хегемоните” са ясни. Те ще отидат във Варна и ще разчитат на това, на което са разчитали винаги. ЦСКА трябва да изиграе последния мач на върха на възможностите си, а феновете да подкрепят отбора така, както само те могат. Така каквото и да се случи армейците ще излязат с чест и високо вдигнати глави. Тези от Подуяне реално не трябва да ги интересуват. Дали ще обиграват юноши, дали нещо друго няма никакво значение. Те вече показаха, че са много ниско.

Ако моряците все пак направят това, което сините не пожелаха, а ЦСКА победи ще бъде най-честният край на това първенство.

автор:

Симеон Димитров