Българският национален отбор по футбол за юноши до 19 години загуби от Андора в евроквалификация и няма да играе на европейско първенство 2024. Загубата от страна с население по-малко от това на софийския квартал Люлин е абсурдна и дойде след класическа “обръщалка”… 1-2. Поне такова е усещането.

Мача на младите “лъвове” на стадиона в курортен комплекс “Албена” край Варна някак много заприлича на един мач на техните батковци с Естония (2-2) от преди години. Естествено подобно нещо не може да се твърди, а и в България подобни неща трудно се доказват… Даже са недоказуеми. Заради това ще се абстрахираме от първо полувреме за едните, второ и победа за другите. Няма да обръщаме внимание на това, че родните национали на всички нива са правили странни резултати и ФИФА е отменяла някои от тях. Ще погледнем нещата от другата гледна точка… Тази, за която тези от БФС ни говорят след всяка издънка на някоя от националните ни гарнитури. Най-лесното и най-често чувано е “нашите момчета толкова си могат“. Така поне казват тези от футболния съюз. Това, че в по-голямата си част родните млади “таланти” и “звезди” са тактически неграмотни донякъде прави така, че тези от БФС да изглеждат прави, но реално погледнато те са логично следствие на неуправлението на родния футбол в последните 18 години. Истината е, че тези момчета са жертва на системата, а в последствие футбола е жертва на тях…

Всъщност важното в случая е, че малките “лъвове” имаха шанс да играят на европейско, но след загуба от “колоса” Андора няма да го направят. Дали е заради това, че “толкова си могат” или пък, че мачът в “Албена” прилича на този със Естония не е важно… В двата случая това е много лошо и дори пагубно за българския футбол… Това е нещото, което превръща България във футболно джудже.

Днес губиш от Андора, а след това не побеждаваш Гибралтар, Лихтенщайн и други подобни “колоси”.

Няма значение дали това, което се случва в родния футбол е заради Дан Тан или заради Джони Уокър. Единствения изход е незабавна оставка на цялото БФС и рестарт на българския футбол.

автор:

Симеон Димитров