Юбилейното 60-то издание се оказа цирк “футболист на годината” и показа в пълна сила какво точно се случва в родния футбол. Едни силно зависими, много фенски и много анти настроени журналисти “избраха най-добрите” футболисти за миналата година. “Журналистическият вот” определи Димитър Илиев за футболист на годината. След него са Валентин Антов и Антон Недялков…

И преди е имало фенско гласуване от журналистите, но тази година и те като националите по футбол удариха дъното и започнаха да копаят надолу.

На пръв поглед цялата тази класация е изненада, но като се има предвид голяма част от медиите на кой са всичко си идва на място и гласуването на “журналистите” придобива смисъл. Огромните комплекси и омраза към ЦСКА се вижда с просто око. Дори няма нужда да си някакъв запален фен на родната тото лига, а просто да погледнеш писанията на “обективните” и лесно ще разбереш за какво става въпрос.

Като гледам цалата класация направо ми става жал за всичките тези “обективни” журналисти и се чудя колко ниско могат да паднат само и само да угодят на шефа… Ясно е, че такова нещо като достойнство отдавна им липсва.

За футболист на годината отново е избран Димитър Илиев. Капитанът на “смърфовете” най-вероятно е избран за номер едно заради това, че успя да си смени фланелката със Сон от Тотнъм.

Това, че конкурентът му Антов беше на едно постоянно високо ниво в тото лигата и игра 10 мача в Европа и на терена обезличи звездите на Рома няма никакво значение.

За най-добър нападател беше избран Камбуров. Спонсора трябваше да се уважи и нападателят вкарал най-много дузпи стана най-добър. Другия вариант беше Али Соу, но пък… Какво като е вкарал два гола на Рома? Какво като преди паузата разходи 5-6 играчи на подуянци все едно ги беше извел на паша преди да им вкара гол ? Какво като за първенство през календарната 2020г Соу вкара 20 гола и даде 4 асистенции? Даже това, че от 10 мача в Европа вкара 5 гола също не е кой знае какво… Май основната пречка пред Соу за приза най-добър нападател е, че е от ЦСКА… Този от сбирщината на спонсора, който ако трябва ще играе до 60 години и ще му свирят по две дузпи на мач за да бие рекорда на Жеков е най-добрия.

Другият странно награден е Николай Киров…? Тази пък награда някой ако може да каже за какво му я дадоха…По същата логика можеха да наградят Станислав Генчев. Завалията поне игра в Лига Европа. Е, записа само загуби, но пък води “националната кауза”.

Стамен Белчев би БАТЕ и Базел за да вкара ЦСКА в групите на Лига Европа, но това според “обективните” явно не е нещо кой знае какво. Явно да “хванеш” хикс със смърфовете или да биеш подуянци на Герена е достойно за приза треньор на годината…

Бруно Акрапович, който спечели купата за втори път и докато дойде в ЦСКА държеше туристите от Пловдив втори има повече заслуги за приза треньор на годината… Истината е, че ако Акрапович не беше дошъл на “Армията” със сигурност щеше да е… А, за какво по дяволите е номиниран въпросният Киров?

Колкото и да е странно “обективните” все пак наградиха и играчи на ЦСКА. “От кумова срама” наградиха  Валентин Антов за бранител №1 на изминалата година, а  Тиаго беше определен за най-класния сред халфовете. Али Соу пък обра журналистическите гласове в допитването за най-добър чуждестранен футболист.

Тримата си заслужават наградите, но освен най-добър бранител Антов трябваше да е и футболист на годината, а Соу и най-добър нападател.

За най-най-проспериращ млад футболист беше избран туристът от Делиормана Доминик Янков. И него го видяхме. Нищо против него. За “Б” група е супер, но има далеч по-добри млади футболисти от него, които биха били по-достоини за този приз.

С две думи цялото това юбилейно издание на “футболист на годината” беше пълен фарс. Щеше да е смешно ако не беше жалко.

А, за “обективните” няма какво да се каже…

автор:

Симеон Димитров